Какво е материална логика?

Материалната логика е клон на логиката, отговорен за анализиране на съдържанието на неговите помещения, за разлика от формалната логика, която само изследва структурата на предложенията. Той е известен също като приложна логика, тъй като е предназначен да доведе до логично заключение, което е полезно в реалния свят.

Традиционно говорим за две основни области на логиката: формална логика (известна също като малка логика) и материална логика, прилагана или по-голяма. Въпреки че основите на двата типа логика са сходни, проблемите, с които се занимават, са напълно различни.

Някои учени също говорят за третия тип логика, неформална логика, която би била отговорна за изучаването на правилните начини на разсъждение, но като се вземат предвид контекста и съдържанието на аргументите и предложенията.

История на логиката

Думата "логика" идва от древногръцката "logike", която означава "интелектуална или аргументирана". Тя може да дойде и от думата "логос", което означава "дума или мисъл".

Логиката е клонът на философията, който е отговорен за изучаването на формите на разсъждения и неговата валидност. Това е една от двете формални науки, заедно с математиката, тъй като тя няма съдържание, основано на реалния свят: то се занимава само с валидни форми на заключение.

С други думи, логиката е наука, която е отговорна за изучаването на това, което отличава правилното от неправилното разсъждение.

Неговата основна мисия е да открива законите на човешката мисъл, в допълнение към методите, които можем да използваме, за да може нашето мислене да доведе до правилни изводи.

Видове логика

Въпреки че логиката винаги изучава връзките между различните елементи или "предложения", тя може да направи това по няколко различни начина. Традиционно се счита, че има два вида логика:

Формална логика, известна също като чиста логика. Той е отговорен за това какви са правилните и валидни начини на мислене и изводи.
Приложна логика или материал, който анализира не само начина, по който да се правят изводи, но и самото съдържание на помещенията, така че в крайна сметка трябва да се получи резултат, който е в съответствие с реалността.

Различия между формалната логика и материалната логика

Формалната логика е отговорна за абстрактното изследване на предложения, фрази и дедуктивни аргументи. Тази дисциплина извлича от съдържанието на тези елементи логическите структури, които ги формират. След като това е направено, се проучва дали аргументът е валиден с помощта на силогизми или чрез чиста логика (замествайки предложения с символи).

Обаче, въпреки че обосновката може да бъде валидна на логическо ниво, това не означава, че това е вярно. Например, може да се появи следният силогизъм:

Никой не прави грешно
Този престъпник е човек
Тогава този престъпник не прави лошо

Въпреки че от гледна точка на формалната логика този аргумент би бил валиден (тъй като заключението може да бъде извлечено от нейните предпоставки), очевидно е, че заключението не е вярно в реалния свят.

Именно това е логиката, която се прилага: да се изследва дали заключенията, извлечени от формалната логика, са верни в реалния свят или не.

Аргументативни заблуди

Една от областите, които отговарят за изучаването на материалната логика, е тази на аргументираните заблуди. Това са аргументи, които очевидно са логични, но след като бъдат внимателно разгледани, те се разкриват като фалшиви.

Тези видове аргументи се използват широко в ежедневните дискусии. Следователно тяхното обучение е много полезно да се научите да спорите по-ефективно.

Въпреки че има много видове аргументативни заблуди и че някои от тях са в рамките на формалната логика, по-долу ще видим някои от най-често срещаните типове приложна логика.

1 - Fallacy ad ignorantiam

Тази аргументативна заблуда се състои в опит да се докаже, че нещо е истина, просто защото човек не може да знае със сигурност, че е невярно. Един от най-любопитните примери за този вид заблуда е "Религията на летящото спагети чудовище", която е изобретен от университетски професор.

Това е фалшива религия, в която се почита невидимо чудовище, изработено от спагети и кюфтета, и което е създало вселената по своя образ и подобие.

Основният аргумент за доказване на неговото съществуване е, че "не можем да знаем със сигурност, че не съществува".

2 - Fallacy ad posledentiam

Тази заблуда се състои в опит да се убеди събеседникът, че нещо е вярно или не, в зависимост от това дали последствията са добри или лоши.

Да се каже, че хлябът не се натрупва, защото това би бил голям удар за икономиката на фермерите, би бил пример за този вид заблуда.

3- Fallacy ad verecundiam

Този вид заблуда, известна още като "заблуда на властта", се състои в това, че се прави, че заключението е валидно само защото се защитава от някой от голямо значение, било поради неговото познание, или поради социалното му положение.

Пример за заблуда ad verecundiam е да се преструваме, че Земята е плоска, защото се казва от известен човек.

4 - Заблуда на прибързаното обобщение

Тя се основава на прибързани заключения, без да разполагаме с достатъчно данни, за да я потвърдим. Класическият пример са стереотипите: вярвания за хора с определени раси, сексуални ориентации, националности или полове, потвърждаващи, че всички, които принадлежат към тези групи, са един от начините.

Например, убеждението, че всички андалусийци са неясни и скъпи за каталонците, е свързано с прибързано обобщение.

5- Fallacy ad hominem

Тази заблуда се състои в отхвърляне на аргументите на дадено лице като невярно поради личната му характеристика. Например, отхвърляйте нечии идеи, защото те нямат добър личен имидж, защото говорят странно или защото нямат хубави черти.

6 - Fallacy post hoc ergo propter hoc

Тази заблуда (която буквално означава "след това, следователно заради") се състои в това да вярваме, че ако едно събитие се случи непосредствено след друго, и двете трябва да бъдат пряко свързани, въпреки липсата на доказателства, за да се потвърди нещо такова.

Например, ако някой докосне щастливия си чар преди да играе на лотарията и спечели, той може да твърди, че е спечелил наградата именно чрез предварително изпълнение на това действие. Това би било случай на post hoc ergo propter hoc.