Експериментът за кучетата на Павлов (класическа подготовка)

Експериментът на Павлов е един от най-известните в психологията. Руският физиолог Иван Петрович Павлов използвал кучета, които имали звук преди хранене. След няколко повторения, самият звук причинява слюноотделяне на кучетата.

Експериментите на Павлов го накараха да открие форма на учене, която се нарича класическа кондиция, известна още като кондициониране на Павлов. Това обучение се наблюдава в повечето организми, за да се адаптират към тяхната среда.

Класическата обусловеност е от основно значение за историята на психологията, тъй като Павлов демонстрира, че процесът на учене може да се изучава обективно. Това позволява прилагането на научния метод към психологията, разделяйки блоковете от сложно поведение, за да могат да ги изучават обективно.

Заключенията на Павлов са фундаментални и много от неговите помещения все още се прилагат в техники за промяна на поведението и психологическо лечение. Класическото кондициониране се използва за лечение на фобии, тревожност, паническо разстройство и зависимости.

Кратка история

Преди известния експеримент на Павлов, вече бяха проведени изследвания за оперантното поведение на котките. Торндайк проектира устройство, наречено "проблемна кутия".

В тази кутия той постави гладни котки, които трябваше да намерят изход, за да стигнат до храната, която беше отвън.

Когато котките, случайно отначало, се притиснаха към въже, вратата се отвори. Малко по малко, и след няколко повторения, животните успяха да разберат връзката между спускането на въжето и бягството от кутията за ядене. По този начин всеки път те излизаха по-бързо от нея.

Торндайк тълкува това като тест за учене, който служи като вдъхновение на Павлов да развие своите изследвания.

Павлов е роден през 1849 г., първоначално баща му искал да стане свещеник. Той обаче се оттегли от този план и завършил медицина на 33-годишна възраст.

Първите му изследвания са насочени към храносмилателната система, като през 1904 г. печелят Нобелова награда по физиология и медицина.

Въпреки че експериментите му с условния рефлекс и обучението, на което той е посветил последните 30 години от живота си, са тези, които наистина го правят известна.

Проучванията на Павлов продължават да се разработват от американския психолог Джон Б. Уотсън. Това прави заключенията на Павлов за хората. През 1921 г. Уотсън провежда експеримент с 11-месечно момче, известно като "Малкият Алберт".

Целта беше да се покаже колко специфични страхове могат да бъдат обусловени. Отначало Албърт се страхуваше от силни шумове (безусловен стимул), но не и от плъхове. Изследователите показали на бебето плъх, а когато той искал да го погали, зад гърба му се чуваха силен шум.

След няколко повторения, в които шумът бе накаран да види плъха, малкият Алберт плака само за да види плъха. Дни по-късно той обобщи отговора си, като се уплаши, когато видя заек, куче или кожух.

Описание на експеримента на Павлов

Павлов промени хода на разследванията си от случайно откритие. По време на проучванията си върху храносмилателната система той се фокусира върху отделянето на слюнка при кучета.

Той забелязал, че когато храната е поставена в устата на кучето, тя започва автоматично да се слюнка.

Също така, мога да проверя, че този също е слюнка, ако е видял храната или я е помирисал. Нещо повече, той излъчи същия отговор, когато видя чинията си с храна или лицето, което му го даде. Дори чуваше слюнка, когато чу стъпките на този човек.

Първоначално Павлов смятал, че отговорите на кучето са се намесили в експериментите му, но по-късно открил, че това показва форма на обучение. От този момент той насочва изследванията си, за да разбере това явление.

Павлов и неговите сътрудници започнаха, като се опитваха да разберат какво мисли и усещаше, когато се изливаше, когато видя храната. Това обаче не доведе до никакви резултати.

След това започнаха да извършват експерименти, за да имат по-обективен поглед върху реакцията на кучето.

Така че няма други стимули, които биха могли да повлияят на експеримента, кучето беше поставено в изолирана стая, завързано с ремъци и поставено устройство за събиране и измерване на слюнка.

Изследователите са поставени в друга стая, от която могат да хранят кучето в контейнер.

Те искаха да разберат дали неутрален стимул (който няма значение за кучето или връзка с храната) може да стане знак, че храната ще се появи. Така те искаха да наблюдават дали кучето се е научило да свързва този стимул с храната.

Те решили да използват звука на камбаната като неутрален стимул. По този начин те звъннаха точно преди да предадат месото на кучето.

След няколко повторения на звънеца, те открили, че животното започва да се слюнчва само със звука на камбаната, дори ако храната не се появи.

Така те постигнаха, че неутрален стимул, който няма смисъл, би провокирал същия отговор като храна: слюноотделяне.

От експеримента Павлов обучи други кучета да се слюнка преди други стимули, като например светлина, бръмчене, когато докосна лапата си или дори когато му показа кръг. Той открил, че кучето се е научило да свързва някой от тези стимули със външния вид на храната, което ги кара да се слюнка.

Има няколко основни елемента в експеримента на Павлов, които трябва задължително да знаете:

- Неутрален стимул (EN): както е обяснено, той е стимул без смисъл, който може да се състои от светлина, звук, изображение и т.н.

- Безусловен стимул (ENC): той е стимул, който предизвиква естествена и естествена реакция на организма автоматично. В този случай безусловен стимул е храната.

- Условен стимул (ЕК): това е името, дадено на неутралния стимул, когато се научи да се свързва с друг елемент, който провокира автоматичен отговор. Например, звукът на камбаната в началото беше неутрален стимул и благодарение на ученето, той беше свързан с храната. По този начин той се превръща в условен стимул, причинявайки само слюноотделяне.

- Безусловен рефлекс или безусловен отговор (RNC): той е произведен от появата на безусловен стимул. Примерът е слюноотделяне като вроден отговор на кучето на храна в устата му.

- Условен отговор (CR): е отговорът, причинен от условен стимул. Това се случи със звука на камбаната, която можеше да предизвика слюноотделяне (условен отговор), сякаш беше безусловен стимул (храна).

Целият процес се нарича класическо обуславяне, като съществен елемент от поведенческата психология. В момента тя все още се използва, за да обясни защо са установени определени поведения, като тези, свързани с фобии или пристрастявания.

Процеси на кондициониране

От тези експерименти Павлов и колегите му се фокусираха върху изучаването на класическото кондициониране. Те идентифицираха пет процеса на кондициониране:

- Придобиване: тази концепция е свързана с първоначалното изучаване на връзката между стимула и реакцията. Павлов се зачуди колко време трябва да премине между неутралния стимул (звънец) и безусловния стимул (храна), така че те да могат да бъдат свързани.

Той откри, че този период от време трябва да бъде много кратък. При някои видове е достатъчна половин секунда.

Чудеше се и какво ще стане, ако храната се появи преди звука. Той заключи, че кондиционирането рядко се случва по този начин. Звукът трябваше да се даде преди хранене, за да може да се научи асоциацията.

Това показа, че кондиционирането е биологично адаптивно, тоест ни помага да се подготвим за добри или лоши ситуации. Например, за елен, скърцането на някои клони може да е свързано с пристигането на хищник.

При хората миризмите, обектите или изображенията, свързани със сексуалното удоволствие, могат да станат условни стимули за сексуално пробуждане. Някои експерименти показаха, че една геометрична фигура може да генерира сексуална възбуда, ако е била представена няколко пъти заедно с еротичен стимул.

- Изчезване: Павлов се зачуди какво ще се случи, ако след кондициониране, условният стимул (звук) се представи без безусловен стимул (храна). Той открил, че ако кучето чува звука няколко пъти, без да му дава храната, всеки път, когато той се слюнчи по-малко.

Това е известно като изчезване, защото отговорът се намалява, когато условният стимул престане да обявява появата на безусловния стимул.

- Спонтанно възстановяване: Павлов откри, че след изчезването на отговора, той може да бъде активиран отново, ако е било разрешено време за почивка. След този период слюнката се появява спонтанно след звука.

Това го накара да заключи, че изчезването отслабва или потиска условния отговор, но не го елиминира.

- Обобщение: Павлов също може да забележи, че едно куче, обусловено да реагира на определен звук, може да отговори и на други подобни звуци.

Обобщението е адаптивно. Например, имаше хора, които страдаха от тревога, когато видяха самолети, подобни на тези, с които се случиха атаките от 11 септември. Не е трябвало да са същите равнини, които са предизвикали безусловната реакция на тревожност.

Обобщението също предизвиква стимули, подобни на обекти, които по природа са неприятни или приятни, което ни кара да чувстваме удоволствие или отхвърляне.

Някои експерименти са любопитни. В една от тях беше представена много атрактивна храна: кремът на шоколад. Но тя е била поднесена под формата на кучешки изпражнения, които предизвикват отхвърляне в предметите.

Други тестове показват, че като цяло виждаме възрастни, които имат детски черти като привързани и послушни.

- Дискриминация: Павлов също учи кучета да реагират на конкретен стимул, а не на други. Това е така наречената дискриминация, т.е. способността да се разграничи условен стимул (звук на звънеца) от неутрален стимул (песен на птица).

Дискриминацията е много важна за оцеляването, тъй като различните стимули могат да имат много различни последствия.

Приложения на класическото кондициониране

Откриването на класическото кондициониране остава един от най-важните в историята на психологията. Постулатите на Павлов са в основата на поведенческата психология и днес те продължават да се прилагат.

Класическото кондициониране е форма на учене, която повечето организми използват, за да се адаптират към своята среда. Това е доказано в многобройни проучвания, при които реакцията на различни организми е била обусловена. От риби, птици, маймуни, до хора.

Някои от приложенията на класическото кондициониране са:

- За лечение на алкохолизъм и други зависимости. Някои лечения свързват зрението, вкуса и миризмата на алкохол с лекарство, което причинява повръщане. След повтаряне на това няколко пъти се развива реакция на гадене към алкохола. Това лечение се нарича отблъскваща терапия и може да бъде полезно и при други зависимости.

- Обяснение на зависимости. Хората, пристрастени към наркотиците, чувстват необходимостта да се връщат към консумация, когато са на места и с хора, с които са консумирали. Преди всичко, ако са почувствали приятни ефекти.

При лечението на наркоманиите, една от първите мерки е, че наркоманът се отдалечава от всичко, свързано с усещанията, които произвеждат консумацията.

- Класическото кондициониране също се използва за лечение на страх или фобии. Например, към някои безвредни насекоми.

В едно проучване пациентите са помолени да мислят за бъгове, които предизвикват реакция на страх. Този отговор скоро беше елиминиран, тъй като не беше свързан с ухапване или ужилване.

След изчезването на отговора, снимките на бъговете бяха малко по малко представени на пациентите, докато накрая страхът се загубил, дори ги накарали да ги докоснат.

Тази процедура е известна като систематична десенсибилизираща терапия и се прилага за преодоляване на страха от вода, инжекции, летене и др.