Социално взаимодействие: характеристики и основни типове

Социалното взаимодействие е процесът, чрез който действате и реагирате на хората около вас. Тя включва онези действия, които хората извършват един спрямо друг, и отговорите, които дават в замяна.

Смята се за област на изследване, известна още като микросоциология, създадена от Ървинг Гофман.

Бързият разговор с приятел изглежда сравнително тривиален. Гофман твърди, че тези привидно незначими форми на социално взаимодействие са от голямо значение за социологията и не трябва да бъдат пренебрегвани.

Социалното взаимодействие е основна характеристика в живота. Това означава, че всички индивиди, с изключение на тези, които са решили да бъдат монаси или живеят истински като отшелници, задължително взаимодействат с другите ежедневно, виртуално или физически.

Според социалния ред задължителната норма за правилното функциониране на едно общество е ефективното социално взаимодействие.

Микросоциологията е прекарала живота си като изследва, анализира и се опитва да разбере социалния живот чрез взаимодействията на хората и начина, по който го правят.

Характеристики на социалните взаимодействия

Когато двама или повече хора се срещнат, те могат да действат един с друг по безброй начини.

Един непознат, например, може да попита къде е най-близкият хотел, а друг човек може да предостави необходимата информация. Въпросът в този случай е стимулът и дадената информация е отговорът.

Отговорът лесно може да се превърне в журналистически стимул и по този начин да доведе до нови отговори и „имунизации на интереси“. Това е социалното взаимодействие, което може да включва две или повече личности, групи или социални системи, които влияят един на друг.

Самото взаимодействие може да обхване само един човек. Такова взаимодействие със себе си се случва, когато някой анализира дадена идея или обсъжда със себе си плюсовете и минусите на един важен въпрос или решение.

Социолозите често използват понятието "социални отношения" като синоним на социалното взаимодействие. Символичното взаимодействие също се използва доста често, но този термин означава взаимодействие чрез човешката комуникация.

Социалното взаимодействие се проявява по много начини. Едната крайност се отразява от много интензивно взаимодействие, докато противоположната крайност се състои от "нулева степен на социално взаимодействие" или пълна изолация.

Например, изоставено дете, което няма контакт с други човешки същества, представлява изолация, която изпитва нулево социално взаимодействие.

Видове социално взаимодействие

Ервинг Гофман, бащата на микросоциологията, разграничава два основни вида взаимодействия:

1. Фокусирано взаимодействие

Това е взаимодействието между група хора, които имат обща цел. Тези хора може да са били запознати един с друг в миналото, или може би са се запознали с него в първия момент от тяхното фокусирано взаимодействие.

Пример за това е група млади хора, които учат заедно за изпитен изпит, футболен отбор или тези, които посещават концерт.

2 - Взаимодействието не е фокусирано

Тя не включва никаква обща цел или познаване, дори и по време на процеса на взаимодействие. Всъщност хората, които си взаимодействат, може да не са наясно с тяхното взаимодействие.

Пример, даден от самия Goffman, е взаимодействието между пешеходците, които избягват катастрофални сблъсъци, като следват пътни знаци и правила.

Четирите категории социално взаимодействие

Според Goffman, социалните взаимодействия включват голям брой поведения; толкова много, че в социологията взаимодействието обикновено се разделя на четири категории.

Това са: обмен, конкуренция, сътрудничество и конфликт. Тези четири вида ще бъдат разгледани по-подробно по-долу:

1 - Обмяна

Обменът е най-основният тип социално взаимодействие. Когато хората си взаимодействат, те полагат усилия да получат награда или връщане за своите действия. Тази награда отразява, че е настъпил обмен.

Обменът е социален процес, чрез който социалното поведение се обменя за някаква награда, за еднаква или по-голяма стойност.

Наградата може да бъде материална (заплата за работа) или нематериална ("благодаря" на вашия колега). Теоретиците на размяната твърдят, че награденото поведение се повтаря.

Въпреки това, когато разходите за взаимодействие надвишават наградите, хората вероятно ще прекратят връзката.

2 - Конкуренция

Конкуренцията е процес, чрез който двама или повече хора се опитват да постигнат цел, която само един може да постигне.

Конкуренцията е обща черта на западните общества и крайъгълен камък на капиталистическата икономическа система и демократичната форма на управление.

Повечето социолози разглеждат конкуренцията като нещо положително, като нещо, което може да мотивира хората за постигане на целите.

Конкуренцията обаче може да доведе и до психологически стрес, липса на сътрудничество в социалните отношения, неравенство и дори конфликт.

3 - Сътрудничество

Сътрудничеството е процес, при който хората работят заедно за постигане на общи цели.

Сътрудничеството е социален процес, който води до действие; никоя група не може да изпълнява задачите си или да постига целите си без сътрудничеството на своите членове.

Често сътрудничеството работи заедно с други форми на взаимодействие, като например конкуренцията. В бейзболна игра, например, екип ще работи заедно (сътрудничество), докато се опитва да постигне победа (цел, която само един екип може да постигне).

4- Конфликт

Конфликтът е процес, с който хората се сблъскват физически или социално.

Вероятно най-очевидният пример за конфликт е война, но конфликтът може да бъде демонстриран и в ежедневните ни взаимодействия, като правни спорове и аргументи за религията и политиката.

Конфликтите могат да имат своите положителни функции, като например засилване на лоялността на групите, като се фокусира върху външна заплаха. Тя може също да доведе до социална промяна, поставяне на проблемите на преден план и принуждаване на противоположните страни да търсят решения.