Прилагателно gentilicio: видове и примери

Прилагателното gentilicio в най-широката си употреба, означава връзка с място, което може да бъде град, регион, държава, област, град или географско място или политическа единица. Но те могат също така да обозначат произхода на животните и нещата. Дори понятието може да бъде разширено до абстрактни термини. Например испанската криза, руските проблеми или изборите в Гватемала.

От друга страна, прилагателното gentilicio се използва за отлагане. Това означава, че е написано след съществителното, което е модифицирано. Като цяло, се добавят суфикси към географските имена, за да се оформят. Най-често използваните суфикси са: ano / ana, ense, eño / eña, és / esa, í, iano / iana.

Има обаче и други, които могат да се появяват от време на време: aco / aca, ata, echo / eca, ego / ega, eno / ena, eo / ea, еро / ера, eta, ín / ina, ino / ina, ita или / a, ol / ola и един / a.

Сега, всички имена могат да функционират като прилагателни или съществителни. По този начин можете да намерите фрази като американския индивид или просто американския . В последния случай е налице обосновка на прилагателното. Тогава може да се каже, че езичникът има поведение, което е по-близко до това на прилагателните.

Що се отнася до основните му функции, те се появяват в атрибутивните и предикативни позиции. В първия случай те отиват след копулативните глаголи, за да бъдат или изглеждат (това е норвежки или изглежда норвежки).

Прилагателното gentilicio не може да отиде след копулативния глагол estar (* е норвежки). Вторият случай е по-често срещан (те продават всички полски колбаси) и неговата функция е специфична.

Видове и примери

Прилагателно gentilicio със суфикси с висока употреба

Тази група включва gentilicios с по-общи наставки. Сред тях могат да се споменат:

ano / ana (перуански / перуански, доминикански / доминикански, боготано / боготана, наполитано / наполитана, венесуелски / венесуелски, мексикански / мексикански)
Преподавайте (River Plate, Costa Rican, Canadian)
eño / eña ( Гондурас / Хондурас, Ангол / Ангол, Салвадор / Салвадор)
és / esa (датски / датски, френски / френски, португалски / португалски)
iano / iana (италиански / италиански, астурийски / астурийски)

Езичници със случайни наставки

Тук се групират прилагателните gentilicios, чиито наставки са от време на време. Те включват:

abro (Кантабрия, Кантабрия, Испания)
aco / aca (Австрийски / Австрийски, Полски / Полски, Словашки / Словашки)
болка малагач (жители на остров Мадагаскар)
чесън (Kasajo, роден в Казахстан)
ало (гало)
ando (беникарландо от Беникарло, Испания)
ata (хърватски, кенийски, сърбохърватски)
его / ега (галисийски / галисийски, норвежки / норвежки, манчего / манчега)
eno / ena (чилийски / чилийски, словенски / словенски)
eo / ea (Еритрея / Еритрея, европейски / европейски)
еро / ера (barranquillero / barranquillera, cartagenero / cartagenera santiaguero / santiagera)
Ета (lisboeta)
In / ina (mallorquin / mallorquina, меноркин / менорквина)
ino / ina (аржентински / аржентински, филипински / филипински, алжирски / алжирски)
(арменски, босненски, египетски, индийски, индонезийски, либийски, сирийски)
ita (израилтянин, московчанин, виетнамски)
ón (бретонски, латвийски, македонски, японски, тевтонски)
Ope (Етиопия)
ol / ola (испански / испански, монголски / монголски)
ota (кипърски, кайрота, епирота, биаррота, родиота, токиота)
ú (банту, индуски, манджурски, папуски, зулуски)
Учо (маракучо, гаучо)
uz (Andalusian)

Специални случаи

Няма общо правило за използването на суфикси при формирането на имената. Те не винаги могат да бъдат предвидени от името на мястото (име, което се приписва на място). По този начин има специални случаи на хора.

Например случаят е с популации с подобна топонимия, но с различни имена. Жителите на Куенка в Еквадор са известни като Куенка. Докато тези в Куенка в Испания се наричат Conquenses.

В други случаи gentilicios нямат връзка с корена на топонимията, от която произтичат. Както и в следните градове:

Aguas calientes Мексико (hydrocolumid)
Алкала де Енарес, Мадрид-Испания (жалба, алкена)
Антекера, Малага-Испания (anticariense)
Арагон, Испания (maño / a)
Бадахос, Испания (pacense)
Буенос Айрес, Аржентина (porteño / a)
Cabra, Кордоба-Испания (egabrense)
Калатаюд, Сарагоса-Испания (bilbilitano / na)
Сиудад Родриго, Саламанка-Испания (mirobriguense)
Естремадура, Испания (castúo / úa)
Фуертевентура, Испания (мажореро / ра)
Уелва, Испания (Уелва)
Йерусалим (hierosolimitano / na)
Мадре дьо Диос, Перу (materditano)
Quindio, Армения (чието име)
Рио де Жанейро, Бразилия (кариока)
Ронда, Малага-Испания (Arundense)
Санта Круз де Тенерифе, Испания (chicharrero / ra)

Някои суфикси имат специално предназначение за определени географски области. Такъв е случаят например със суфикса -eco / -eca, който се появява, свързан с регионите на Мексико и Централна Америка:

yucateco / yucateca
zacateco / zacateca
Гватемала / Гватемала

По същия начин, суфиксът -i изглежда по-силно в използването на северноафрикански и азиатски езичници като в

ирански
Саудитска
сомалийски
марокански

Алтернативни gentilicios

Съществува и вид gentilicios, известен като алтернатива (съжителство с други gentilicios). В първия случай те се формират от името на първоначалните обитатели на територията. Така прилагателното gentilicio на сегашната страна се отнася до историческото му минало.

В тази група страни можете да споменете:

Германия (немски, тевтонски)
Коста Рика (tico)
Испания (латиноамерикански, иберийски)
Финландия (Lapp)
Франция (френски)
Гърция (heleno)
Гватемала (чапин)
Унгария (маджар)
Израел (иврит)
Италия (Итало)
Мексико (ацтеките)
Нидерландия (фламенко)
Парагвай (Гуарани)
Перу (инките)
Португалия (Luso, Lusitanian)
Пуерто Рико (Пуерто Рико)
Уругвай (charrúa)

Във втория случай алтернативните gentilicios се формират от имената на историческите династии, които са управлявали страната в нейното минало. От тази група можем да споменем:

Тайланд (сиамски)
Иран (персийски)
Турски (османски)
Япония (Nippon)
Швейцария (Helvetius, Swiss)

Други нетопографски прароди

И накрая, има и алтернативни средства, които нямат връзка с топонимията, която ги произвежда. Те не са официално признати, но често се използват сред местните хора.

Неговият произход е свързан повече с отношенията между жителите и тяхната околна среда. Можем да споменем някои местности в испанските провинции, които представят този социологически феномен:

Кастилбланко де Енарес (Гуадалахара) (Името му е риба, защото те са ловили много в река Канямарес и Толедо в памет на местен жител на Толедо в града.)
Кастилфорте (Гуадалахара) (Те имат прилагателното gentilicio / псевдоним cabezones за късо и пухкаво и zarangollos за храна, приготвена от смляна и печена пшеница.)
Castillar de la Muela (Гуадалахара) (Алтернативното име е cuchos, защото те накараха кучетата да бягат с камъни)
Castillejo de Azaba (Саламанка) (Алтернативно, те използват прилагателното gentilicio de foxes заради изобилието на тези лисици.)
Замъкът на Баюела (Толедо) (с псевдоним на птиците, защото градът се е намирал в някогашното сено.)
Замъкът на Дуеро (Валядолид) (Те споделят името на упоритите да бъдат близо до този град, поток наречен Печина и заради това, че са се родили там Дон Хуан Мартин, наречен Ел Емпеканадо.)