Какво представлява бормеевият възел?
Борромеанският възел е използван в психоаналитичната теория, предложена от Жак Лакан, за да се позове на структура, съставена от три пръстена, съответстваща на връзката на трите съществуващи регистри във всички говорещи субекти. Това са регистърът на реалността, регистърът на въображаемото и регистърът на символиката.
Заплитането на тези регистри е от съществено значение за обекта да има последователна реалност. И в него поддържайте дискурс и социална връзка с другите, които го заобикалят.
Чрез структурата на боромеевия възел, всеки от регистрите възли с другите, така че ако някой бъде освободен, другите също го правят, това е същественото качество на тази структура.
Тази лаканова теория може да бъде разделена на два момента. В първото от тях Името на Отца действа като основен закон. То се разбира като първично означение, което е заедно с трите записа, предложени от Лакан.
Във втория момент от неговата теория той намалява боромеевия възел само до три пръстена, които са свързани по такъв начин, че са отговорни за последователността на структурата.
Към края на учението си Лакан добавя четвърти възел, който нарича Синтом.
Как трябва да се разбира бормеевият възел?
В своята психоаналитична теория Лакан се опитва да обясни психичната структура на субекта, базирана на тази на бормеевския възел.
Въведете това понятие, за да помислите за структурата на езика и неговото въздействие върху темата. По този начин той би могъл да мисли за символичния регистър и неговите отношения с регистъра на реалното и въображаемото.
Тази структура от бормеани се състои от три пръстена, всеки от които представлява трите регистри, предложени от Лакан. Това са регистърът на въображаемото, на символичния и на регистъра на реалността.
Първият се отнася до мястото, където се произвеждат първите идентификации на субекта с другите.
Вторият, регистърът на символиката, представлява знаците, т.е. думите, с които индивидът се идентифицира.
И третия запис символизира реалното, разбирайки го като това, което не може да бъде представено символично, защото му липсва смисъл.
Тези три пръстена, представени след това от компонентните регистри на психичната структура на субекта, са вързани заедно. По такъв начин, че ако един от пръстените бъде отрязан, другите го правят.
Всяко от тези пръстени се припокрива с останалите, образувайки точки на пресичане с другите пръстени.
Различните начини за заплитане ще бъдат тези, които определят различните структури на субективност. Доколкото субектът се разбира като определен вид възел, можете да си представите различни форми на заплитане между трите регистри.
По този начин, от лакановата психоаналитична перспектива, психичната структура на субекта трябва да се разбира като особена форма, в която се свързва бормеевият възел.
След това анализът ще се разбира като практика на развързване и преустройство на възли, за да се получи нова структура.
Това е моделът, който Лакан използва през 70-те години, за да обясни идеята, която имаше тогава за човешката психика.
В този модел, трите пръстена представляват ръбовете, или дупките в тялото, около което тече желанието. Идеята на Лакан е, че психиката сама по себе си е пространство, в което ръбовете й са заплетени в възел, който е в центъра на битието.
През 1975 г. Лакан решава да добави четвърти пръстен към конфигурацията от три. Този нов пръстен се нарича Sinthome (симптом). Според неговите обяснения, четвъртият елемент ще запази психиката заключена.
От тази гледна точка целта на лакановия анализ е да отключи връзката, като прекъсне възела. Това означава, че развържете четвъртия пръстен.
Лакан описва психозите като структура с развързан бормеев възел. Той предлага, че в някои случаи може да бъде предотвратено чрез добавяне на четвъртия пръстен, за да се обвърже структурата на другите три.
Лакановата ориентация е към реалността, която е от значение за него в психоанализата.
Два момента в теорията на бормеевския възел
В своето начало, лакановата психоаналитична теория предлага боромеевия възел като модел на психичната структура на субекта, разбирайки тази структура като метафора в обозначаващата верига. Той представя отприщването (психотично дотогава) като счупване на връзката в споменатата верига.
Към края на своята теория той приближава възела от реалното (вече не от символичното). Той изоставя понятието за верига и разбира различните ефекти на психичната структура като лапсус на бормеевския възел.
В първия момент Лакан обяснява, че именно означаващите са свързани по боромеев начин, казвайки, че изрязването на една от връзките на едно и също освобождава останалото.
Именно по този начин Лакан прави изследванията си върху възела на бормееца във връзка с психотичната структура. Разбиране на разгръщането на психозата като прекъсване или срязване в една от връзките на веригата на означаващи. По този начин лудостта се възприема като прекъсване на бормеровия възел.
Усъвършенствал теорията си, Лакан прави своя завой, вече не смятал за боромеев възел за значима верига, а за връзката между трите регистри (символични, въображаеми и ри).
По този начин възелът на бормееца вече няма да представлява психичната структура, но Лакан ще каже, че това е структурата като такава.
В един момент от теорията си Лакан въвежда съществуването на четвърти елемент, който той нарича Името на бащата. И накрая, той заключава, че в действителност именно трите свързани регистри поддържат взаимно и се основават на съществуването на тяхната собствена последователност.
От тази нова перспектива вече няма да считаме за задействане, а за възможността за приплъзване в възела. Това е възможността за лошо заплитане на същото.
