Рисуване на реализъм: характеристики, техники и автори

Реалистичната картина замества идеалистичните образи на традиционното изкуство с реални събития, като дава приоритет на изобразяването на ежедневието. Това се дължи на тяхната социална и идеологическа чувствителност към по-ниските класове и левите движения.

Гюстав Курбе е този, който поставя основите през 1861 г., когато казва, че "рисуването е по същество конкретно изкуство и може да се състои само в представянето на реални и съществуващи неща".

Реализмът е художествено движение, което произхожда от Франция, към средата на XIX век, за да се разпространи и във Великобритания, а по-късно и в Съединените щати. Тя започва точно след революцията, която свали монарха Луи Филип през 1848 г. Тя се развива по време на Втората империя под Наполеон III и завършва към края на 19-ти век.

В началото си това движение се осъществява в литературата с Campfleury (Jules François Félix Husson); Балзак и Луис Едмънд Дюранти. А също и в живописта, чийто максимален експонат беше Гюстав Курбе.

Характеристики на реалистичната живопис

За да може да се дефинират неговите характеристики, трябва да се има предвид, че основната му цел е, както Курбе го изразява, да вземат реалността на света, който го заобикаля. За това той провъзгласява да улови обичаи, идеи и аспекти на времето, подчертавайки личното му виждане за реалността.

И все пак, повече в преамбюла на каталога на изложбата от 1855 г., заявява, че "трябва да знаете, за да правите" и че неговата цел е да произвежда "живо изкуство".

Гюстав Курбе е измислил термина реализъм, за да даде това име на сградата, която е построена за гореспоменатата изложба: "Павилион на реализма". Но в това движение няма пълно единство. В него се разглеждат много художници, но това не е структурирано или хомогенно движение.

Въпреки това като част от неговите особености могат да се посочат следните:

- Представяне на ежедневната реалност на населението от ниската и средната класа на обществото. Пример за това е "The Gleaners" на Жан-Франсоа Милет.

- Липса на радост, хората изглеждат сериозни и затова са представени с тъмни цветове. По този начин картините стават мрачни като средство за демонстриране на трудната ситуация, която работниците преживяват. Маслена картина, която я представя ясно, е "Трета класа" от Хоноре Домие.

- Образът на градските, селските и бедните работници е показан с извити пози, които се борят за извършване на тежък физически труд. Това може да се види в "The Stone Breakers" от Гюстав Курбе.

-Показване на различията между социалните класове, представени например в "Млади дами от селото". Младите жени, представляващи нововъзникващата селска среда и бедната селянинска класа, които приемат благотворителността си, са много близки.

Използвани техники

За критиците на онова време картината на Курбе и на неговите съвременници на реализъм не уважаваха традиционните техники. За тях това е било конфликтно изкуство и неуважение към практиките, действащи до този момент.

Сред тези техники, които шокираха артистичните специалисти по онова време, са:

-За да се засили много контурите на фигурите, както се случва в първото произведение на Courbet, "The Stone Breakers", което дава "плоско" платно.

- Характер на перспектива и отказ от мащаба, както в друга работа на Courbet "Млади дами от селото" и в "Le déjeuner sur l'herbe" от Едуар Мане.

В случая с картината на Мане критиката на периода избухна в възмущение в сравнение с творбите на Маркантонио Раймонди и Джорджоне. Затова те смятаха отношението на Манет като неприлично пред старите майстори.

Същото се случи и с "Олимпия", базирана на "Венера де Урбино" на Тициан, която те считат за оформена, плоска, груба и груба.

Тези манипулации обаче в Мане, които по-късно основават импресионизма, и в Курбе, дават на картината на реализма възможността платно да се разкрива като двуизмерна подкрепа, която е творчески покрита с пигмент. И това е възможността бъдещите художници да се измъкнат от натурализма.

Автори и изключителни творби

Гюстав Курбе (1819-1877)

Създател на това движение, в допълнение към най-известните си творби "The Stone Breakers" и "Young Ladies of the Village", има и друг пионер, наречен "Погребение в Орнан".

Но когато тази работа и "Студиото на художника" бяха отхвърлени от журито на Универсалната изложба в Париж през 1855 г., той ги оттегли и основава своя павилион "Реализъм".

Жан-Франсоа Милет (1814-1875)

Той рисува сцени от селския живот, като "Овце, стригане под дърво". По този начин той отдава почит на френското население, което мигрира от селските райони в индустриализирани градове.

Друг от неговите творби е "The Gleaners", който показва селската бедност по онова време. А в "Жена с Райке" тя дава на своите фигури скулптурно присъствие, подобно на изкуството на Микеланджело и Никола Пусен.

Honoré Daumier (1808-1879)

Този художник се откроява за илюстриране на социално-икономическите различия в градската зона. Това става чрез опита на пътуването с влак в отделенията на първия, втория и третия клас.

В "Първа класа" няма физически контакт между четирите фигури. В "Трета класа" има тълпа от жени и мъже. Подчертавайки сред тях млада майка и спящото й дете, които показват ежедневните трудности на едно семейство, което изглежда като баща.

Домие също се отличава с графични произведения за списания като "La Caricature" и "Le Charivari". В тях той саражира маниерите на буржоазията и правителствените служители.

Също така е известен като "Rue Transnonain", публикуван на 15 април 1834 г. в списание "Mensuelle". Там е показано насилственото потискане на демонстрацията на работниците. Въпреки че Домие не присъства, той успява да опише бруталността на правителството на Луи-Филип.

Извън Франция можете да споменете: