3 Прилики между митове и легенди

Приликите между митовете и легендите са няколко. Те са кратки разкази, идват от устната традиция и обясняват събития или измислени истории.

Те произхождат от колективното въображение на всеки град или цивилизация. Те са толкова вкоренени в паметта, че са част от културата на всеки регион, от който идват.

Митовете обясняват извънредни събития, извършвани от по-висши същества, богове или полубогове. Те обясняват как е създаден светът или произхода на елементите под формата на прекрасни истории.

Легендите са истории за някакво историческо събитие, по-земно, чиито герои се приписват на извънредни събития. Те винаги включват хора, които понякога приемат антропоморфни форми.

Основни прилики между митовете и легендите

Устна традиция

Те идват от устна традиция. И двете са предавани от поколение на поколение, дори преди писане, под формата на традиция.

И двете митове и легенди са имали тази устна традиция, властта да се трансформира. Въображението добавяше „чудеса“ към първоначалния факт, който завършва, когато е в писмена форма. Писането отне властта да се трансформира.

И митовете, и легендите разказват събития, които са се случвали в миналото. Много пъти миналото е отдалечено и принадлежи към културата на хората, като митологията. В други случаи миналото е по-близко, по-ново, но също така неподлежащо на проверка.

И двамата са преживели във времето, до такава степен, че са толкова вкоренени в хората, че са включени в съответните култури.

Например, за боговете на Олимп се говори, че наистина са съществували. Същото се случва и с легендите, говорихме за върколаци, сякаш наистина съществуват.

В Аржентина легендата гласи, че седмото дете ще бъде лобизон. Поради тази причина всеки седмо дете се спонсорира от президента на републиката. Тази традиция е все още валидна.

Произход в опита да се обяснят явленията и събитията

Митове и легенди са родени от някакво събитие, че не е намерено друго обяснение.

И двете обясняват извънредни събития, пораждащи същества с неземни или свръхестествени сили.

Разказите разказват как природните феномени са били създадени, в случая на митове, или историята на рицар на кръстоносните походи, в случай на легенди.

И в двете има истории за същества, които претърпяват метаморфоза. Такъв е митът за Арахна на тъкача, който обидил боговете и се навесил на греда, за да се самоубие.

Богинята Атина се смили над нея, но за да я накаже, той я превърна в паяк, осъден да се тъче за останалата част от времето.

Също така легендата за Анаи, който се бори за племето си, гуарани, е заловен и изгорен на клада от испанците. Тялото му стана цветето на цеибото, националното цвете на Парагвай и Аржентина.

Вкореняване в популярната култура

И митовете, и легендите са разкази, с начало, развитие и край.

Тези истории са дълбоко вкоренени в хората. Често е трудно да ги отделим от фолклора и популярното въображение, защото те са вкоренени в културата на хората.