4-те преобладаващи идеи на аристотеловия модел

Преобладаващите идеи на аристотеловия модел са телеологията на природата, неточността на практическите науки, неподвижният двигател като първични причини и биологията като парадигма.

Аристотел е философ, учен и логик на древна Гърция, роден в град Естагира през 384 г. пр. Хр., Чиито мисли и идеи са били от голямо значение и влияние в западните философски и научни академични среди за повече от 2000 години.

Признат като основоположник и предшественик на систематичното изучаване на логиката и биологията, той е имал влияние и в различни дисциплини на знанието, като реторика, физика, политическа философия, астрономия и метафизика.

Той е бил ученик на Платон и Евдокс и е бил част от Атинската Академия за повече от 20 години, докато е напуснал собственото си училище - Лицей в Атина, където е преподавал малко преди смъртта си, през 322 г. пр. Хр.

През целия си продуктивен живот Аристотел оставя наследство от идеи, считани за революционни за своето време, въз основа на неговия емпиричен анализ и наблюдение на всичко, което го заобикаля, и че след две хилядолетия и до днес те са предмет на дискусия и проучване.,

Четири преобладаващи идеи на аристотеловия модел.

Безспорно работата на Аристотел е много обширна и пълна с идеи и предложения, които биха изпълнили цели библиотеки, само за да се опитат да обяснят тяхното значение.

Да вземем за пример някои от най-представителните такива, като описаните по-долу.

1 - Телеологията на природата

По принцип трябва да дефинираме телеологията като клон на метафизиката, която изучава целите или целите на даден обект или същество, или както е определено от традиционната философия, изучаването на философската доктрина за крайните причини.

Такъв е акцентът, който Аристотел прави върху телеологията, че има отражение в цялата му философия. Аристотел казва, че най-добрият начин да разберем защо нещата са такива, е да разберем целта, за която са създадени.

Когато изучаваме например органите на тялото, можем да проверим тяхната форма и състав, но ги разбираме само когато успяваме да дешифрираме какво трябва да направят.

Аристотеловият ангажимент за прилагане на телеологията предполага приемането, че има причина за всичко.

Той приема, че ние сме по същество рационални същества и твърди, че рационалността е нашата крайна причина и че нашата най-висока цел е да изпълним нашата рационалност.

2 - Неточността на практическата наука

В много случаи Аристотел установява стриктни и бързи правила в практическите науки, защото твърди, че тези области са естествено склонни към определена степен на грешка или неточност.

Факт е, че практическите науки като политиката или етиката са много по-неточни в методологията си, отколкото логиката, например.

Тя не претендира с това твърдение да дефинира политиката и етиката на нивото на някои идеали като провали, а по-скоро нейната природа е критична.

И двете дисциплини, политика и етика са свързани с хората, а хората са доста променливи в поведението си.

Позицията на Аристотел в политиката е ясна, тъй като изглежда има съмнения, когато предполага, че коя конституция е най-удобна, но далеч не е двусмисленост, той просто признава, че не може да има нито една най-добра конституция.

Идеалният демократичен режим се основава на населението с образование и щедрост, но ако няма такива качества, то приема, че друг тип управление може да бъде по-подходящо.

По същия начин, според неговата етика, Аристотел не предлага строги и експедитивни правила относно добродетелта, защото приема, че различните поведения могат да бъдат добродетелни в други видове обстоятелства и време.

Липсата на яснота на препоръките на Аристотел за практическите науки представлява общото му мнение, че различни форми на изследване също се нуждаят от различни лечения.

3 - Неподвижният двигател като основна причина

Според Аристотел всичко, което се движи, се движи от нещо или от някого, а всичко има причина. Този процес не може да се поддържа безкрайно, така че е от съществено значение наличието на първи двигател, който на свой ред не се движи от абсолютно нищо.

Това е неподвижният двигател, примитивната причина, чието съществуване Аристотел предлага, който е чиста форма и няма значение, е съвършен и съзерцава себе си в своето съвършенство, до степен да свърже този неподвижен двигател с Бога.

4 - Биология като парадигма

Думата парадигма означава в най-простата философска дефиниция "пример или модел, който да следваме".

Платон се основава на дълбокото си познание по математика, за да приложи същия модел на математическото мислене като парадигма за това какви трябва да бъдат разсъжденията.

В случая на Аристотел, неговото познание и вродената склонност към биологията улесняват прилагането на тези знания за установяване на сравнения във философски области, които са много отдалечени от биологията.

За Аристотел е много полезно да изучаваме живите същества, за да попитаме каква е функцията на определен орган или процес.

Именно от този практичен метод той успява да заключи като цяло, че всички неща имат цел и че е възможно по-добре да се разбере функционирането на нещата, ако се запитаме каква е тяхната цел.

По същия начин Аристотел развива много гениален начин за класифициране на живите организми според техния вид и пол, който той използва като парадигма или пример за разработване на класификационни системи за всичко - от реториката и политиката до категориите на битието.

Очевидно е, че работата, извършена от Аристотел в областта на биологията, му дава умения и талант да наблюдава и анализира нещата до най-малкия детайл и да потвърждава своя постулат за наблюдение като свойствен ключ към знанието.