Какво е доктрината на Монро?

Доктрината на Монро е декларация за принципи, която е определила отношенията на САЩ с Латинска Америка. Тя получава името си от президента Джеймс Монро, който я представи за първи път в речта си пред Конгреса, през 1823 година.

В тази реч Монро популяризира идеята, че американският континент трябва да остане независим от Европа. Ето защо той прокламира подкрепата си за латиноамериканските страни, като гарантира, че всеки опит за европейска колонизация ще се разбира като враждебен акт срещу САЩ.

По това време тези държави са постигнали независимостта си преди няколко години и техните демокрации са слаби. Ето защо северноамериканското правителство се опасяваше, че европейските сили ще се стремят да си възвърнат контрола над тях.

Доктрината на Монро е обобщена във фразата "Америка за американците". В съответствие с тази концепция Съединените щати заеха активна позиция пред всяка външна намеса в американска страна.

рано

През първите години речта на Монро не беше възприета като доктрина, защото Съединените щати нямаха способността да я изпълнят.

Тази северноамериканска страна не беше власт и нейното въоръжение беше ограничено, поради което беше невъзможно да защити независимостта на другите страни.

Например през 1833 г. в Аржентина се провежда британската окупация на Малвинските острови, без САЩ да представят никаква съпротива. Минаха 10 години от обявяването на Монро и все още тази страна все още не е била квалифицирана да я приложи на практика.

По-късно, през 1845 г., когато президентът Джеймс Полк възобнови речта на Монро и започна да го превръща в доктрина за истинско приложение. Именно по време на неговото правителство беше подписано анексирането на Тексас и бе направен опит за закупуване на остров Куба от испанската корона.

Еволюцията на доктрината

От времето, когато Полк дава нов живот на доктрината на Монро, той все повече се прилага. Той обаче имаше промени: няколко президента добавиха нови принципи, които бяха решаващи за историята на региона.

Една от тези промени е следствие от Рузвелт - принос, който президентът Теодор Рузвелт ще направи в началото на 20-ти век.

Твърдението на Рузвелт твърди, че единствената причина за намеса не е възможна европейска колонизация. Според този президент Съединените щати биха могли също да се намесят във вътрешните работи на дадена страна, когато не ги управлява добре.

Очевидно идеята за „лошото управление на вътрешните работи“ на Рузвелт се отнася до решения, които не са в съответствие с американските политики.

Поради тази причина различните намеси, настъпили оттогава, са получили многобройни критики.

Военни интервенции

Обявените в доктрината на Монро политически принципи бяха приложени в различни военни интервенции през XIX и XX век. Някои от тях бяха:

• Анексията на Тексас през 1845 година . Съединените щати подкрепиха независимостта и след това отидоха на война с Мексико. Благодарение на тази конфронтация той завзе още по-голяма територия, включително Аризона, Ню Мексико, Калифорния, Невада, Юта и част от Уайоминг.

• Кубинската независимост през 1898 . Съединените щати помогнаха на борбата за независимост срещу Испания и по-късно запазиха голям контрол над тази страна.

• Първата окупация на Доминиканската република между 1916 и 1924 година . Аргументирайки политическата нестабилност в тази страна, Съединените щати поеха контрола чрез военно правителство.

• Разделянето на Панама през 1903 г. Съединените щати участваха в отделянето на Панама от територията на Колумбия. Оттогава тя ще бъде независима република, но запазва американско военно присъствие до 1999 година.

Политика на добрия съсед

През 1934 г. президентът Франклин Рузвелт основава политиката на добрия съсед и прекратява доктрината на Монро. Според този нов манифест, нито една страна няма право да се намесва в решенията на друга.

Въпреки това през 1945 г. има два факта, които допринасят за влошаването и изчезването на тази политика.

Първият от тях е смъртта на президента Рузвелт, който в живота си ще бъде защитник на самоопределението на народите.

Но в допълнение към това, тази година бележи края на Втората световна война и началото на Студената война. Тези факти означават нова световна реалност, която би мотивирала ново прераждане на доктрината на Монро.

Студената война

Когато Куба поема социалистическо правителство в съюз със Съветския съюз, правителството на САЩ решава да възроди отново доктрината на Монро.

През 1962 г. президентът Джон Кенеди заяви, че икономическата блокада на Куба е начин да се избегне намесата на чужди сили в региона. В този случай прилагането на доктрината на Монро цели да защити останалата част от континента от "комунистическа заплаха".

Съгласно същия принцип правителството на САЩ се намеси в други страни от Латинска Америка, което изглеждаше съвместимо с комунизма.

Такъв е случаят със сандинисткото правителство в Никарагуа, гражданската война в Ел Салвадор, намесата в Гватемала под управлението на президента Рейгън и втората окупация на Доминиканската република под управлението на президента Джонсън.

Критика на доктрината на Монро

Доктрината на Монро е получила силни критики от цяла Латинска Америка. Тези въпроси осъждат чуждестранната намеса в съдбата на страните, но преди всичко опустошението, породено от неговия насилствен характер.

Засегнатите страни обаче не бяха единствените, които се противопоставиха: американски мислители като Ноам Чомски също представиха сериозни разногласия.

Според Чомски доктрината на Монро е наистина декларация за силата на Съединените щати над останалите народи на континента.

Според него това е оправдание за действия като анексирането на Тексас, независимостта на Панама и други интервенции върху страните от региона.

Критиците на доктрината също са забелязали някаква неяснота в неговото прилагане. Според тези наблюдения Съединените щати се намесват само в ситуации, които отговарят на интересите му.

В други случаи, като Фолклендската война, тя е обърнала гръб на латиноамериканските страни. По този повод президентът Рейгън изрази подкрепата си за правителството на Маргарет Тачър чрез нейния държавен секретар.

Затова многократно се потвърждава, че понятието "Америка за американците" всъщност означава "целият континент за американците".