Спастичност: симптоми, причини и лечение
Спастичността е медицинско състояние, при което има необичайно повишаване на мускулния тонус, т.е. мускулна скованост.
Този симптом се намесва в много случаи с движение, производството на език и се свързва със страданието на постурална болка или дискомфорт (Национален институт за неврологични заболявания и инсулт, 2011).
Има няколко терапевтични интервенции, насочени към лечение на симптомите и усложненията на спастичността. Това трябва да се лекува, когато болката и сковаността на мускулите негативно влияят както на рутинните дейности, така и на качеството на живот на засегнатото лице (Cleveland Clinic, 2015).
Като цяло, при лечението на спастичност обикновено включва голяма група специалисти, включително: невролог, физиотерапевт, професионален терапевт, неврохирург, ортопедичен хирург, между другото (Cleveland Clinic, 2015).
На клинично ниво, спастичността може да се лекува чрез фармакологични и не-фармакологични подходи.
Терапевтична не-фармакологична интервенция
Интервенцията или физическото лечение са насочени към намаляване на симптомите на спастичност (MSKTC, 2011):
- Редовните мускулни разтягащи дейности спомагат за подобряване на гъвкавостта и намаляване на напрежението в мускулите.
- Упражнения с тегло или във вертикално положение също позволяват да се подобри мускулната гъвкавост.
- Използването на протези, шини или други ортопедични мерки позволява да се промени присъствието на анормални пози и да се подобри честотата на мускулните спазми.
- Използването на топлина / охлаждане също е полезно за намаляване на мускулния тонус.
Тези и други мерки за физическа намеса трябва да бъдат контролирани и контролирани от специалист, обикновено физиотерапевтите отговарят за изпълнението на рехабилитационни програми в здравните услуги.
Фармакологична терапевтична интервенция
Интервенцията чрез лекарства се използва, когато физиотерапията не е ефективна. Ако има широко разпространение на различни телесни области, лекарите могат да предписват орални лекарства като: баклонено, бензодиацепина, инлено или ризанидина.
Въпреки че в много случаи те водят до ползи, те водят и до редица странични ефекти като сънливост, умора, умора, слабост или гадене.
