Екстрадистоли и тревожност: връзка и причини

Връзката между екстрасистолите и тревожността е честа и в някои случаи тя може да бъде двупосочна. Това означава, че безпокойството може да бъде причина за екстрасистоли и обратно.

Екстрасистола е вид вентрикуларна контракция. Това е нарушение на сърдечния ритъм и се характеризира с продуциране на ритъм пред нормалния сърдечен ритъм.

Тази промяна е резултат единствено от симптом, така че външният му вид не трябва да определя наличието на сърдечна патология. Преди присъствието му обаче е необходимо да се извърши задълбочен медицински преглед, който изключва тази възможност.

Екстрасистолата причинява "скок" в сърцето, което обикновено е много неприятно за човека. Експериментирането на тези палпитации може да мотивира увеличаването на тревожността на човека и да предизвика тревожно състояние.

Тази статия обяснява какво е екстрасистола и коментира връзката му с тревожност. В допълнение, ние преглеждаме как тревожността може да предизвика този симптом и как екстрасистолата може да повиши нервността на човека.

Екстрасистоли като причина за тревожност

Въпреки че най-често срещаната връзка между тревожност и екстрасистоли се определя от причинно-следствения ефект от първия до втория, понякога ролите могат да бъдат обърнати.

Т.е. по същия начин, по който едно тревожно състояние може да провокира експериментирането на екстрасистоли, модификациите на сърдечния ритъм могат да мотивират развитието на тревожно състояние.

Този факт се обяснява главно с мъките, които обикновено са екстрасистоли. Откриване на промени в сърдечната честота често предизвиква алармен сигнал поради възможността да страдате от голямо сърдечно заболяване.

По този начин е обичайно хората с екстрасистоли да бъдат нервни, когато изпитват сърдечните си прояви. По същия начин, честото експериментиране с екстрасистоли може да мотивира появата на повтарящи се тревожни състояния и да повиши опасността от развитие на тревожно разстройство.

Какво е екстрасистола?

Екстрасистолата е нарушение на сърдечния ритъм, което генерира сърцебиене. Това означава, че това състояние причинява ранен пулс на сърдечния ритъм на човека.

Състоянието на екстрасистолите е доста често срещано състояние. Много хора могат да открият увеличаване на сърдечния си ритъм по едно и също време в живота си.

В действителност, страда от екстрасистоли не означава наличието на органично разстройство, въпреки че преди откриването му е принципно да се изключи съществуването на патология на сърцето.

Това състояние възниква, когато стимул се инициира извън специфичния електропроводим механизъм, който генерира сърдечния ритъм.

Конкретно, когато произходът се намира в предсърдията (горните кухини на сърцето), той се нарича предсърдно екстрасистола. Когато произходът настъпва в вентрикулите (долните кухини на сърцето), това е камерна екстрасистола.

Причини за екстрасистоли

Екстрасистолите са преждевременни сърдечни контракции, т.е. удари по-напред. Много хора представят екстрасистоли в някакъв момент от нашия живот, но повечето от тях са асимптоматични и отиват напълно незабелязано.

Безпокойството е един от факторите, които могат директно да доведат до експериментиране на екстрасистоли. Това обаче не е единствената причина за разстройство на сърдечния ритъм. Всъщност екстрасистолите могат да бъдат причинени от множество фактори от различни видове.

На първо място, трябва да се има предвид, че екстрасистолите могат да бъдат кардиопатични прояви, които са най-опасното състояние на състоянието и изискват цялостно лечение и контрол.

Екстрасистолите обаче могат да се появят и в здрави сърца, факт, който не е твърде необичаен.

В тези случаи основните причини за това състояние са консумацията на различни видове лекарства като алкохол, кокаин, тютюн или кафе, състояния на тревожност, сърдечна соматизация или интензивни спортове.

Безпокойство като причина за екстрасистоли

Безпокойството е един от факторите, които могат да причинят екстрасистоли. Всъщност връзката между двете заболявания е доста често срещана.

В този смисъл е необходимо да се има предвид, че тревожността, въпреки че е психологическа промяна, произтича както от когнитивните симптоми (отнасящи се до мисълта), така и от физическите и поведенчески прояви.

В случай на физически прояви, един от най-честите са сърцебиене, въпреки че могат да се появят и други симптоми като напрежение в мускулите, повишена честота на дишане, изпотяване или сухота в устата.

Палпитации, причинени от тревожност, произхождат от увеличаване на сърдечната честота на човека. Всъщност обикновено е често срещано, че във време на висока тревожност се задейства сърдечната честота.

Този факт се дължи главно на повишената активност на автономната нервна система, която мотивира тревожните състояния.

Това означава, че безпокойството не засяга само регионите на мозъка, които са отговорни за обработката на съзнателните дейности, но също така засяга структурите, които извършват автоматични дейности.

Чрез засягане на тези участъци на мозъка могат да се променят голям брой физически функции и по този начин да причинят промени във физическата активност на тялото, включително експериментирането на екстрасистоли.

Цикълът на тревожност-екстрасистолия

Тази верига произхожда само когато са изпълнени двете причинни условия. Това е, когато екстрасистолата е причинена от тревожност и когато експериментирането на тези промени в сърдечната честота генерира тревожно състояние.

В тези случаи експериментирането на екстрасистоли може да доведе до увеличаване на тревожността на човека, което се изразява в увеличаване на сърдечната симптоматика, като по този начин се генерира контур, от който е трудно да се излезе. Този факт се дължи главно на функционирането на тревожните състояния.

Те обикновено започват с мисъл, чрез генериране на познания с нервно съдържание. По-късно тревожната мисъл произлиза от физически прояви.

Тези физически прояви (сред които могат да бъдат намерени екстрасистоли) обикновено се улавят от мозъка, който ги интерпретира като предупредителен сигнал. Като се има предвид този сигнал за тревога, психологичното състояние реагира с увеличаване на нервността, факт, който мотивира още по-голямо увеличение на физическите симптоми.