10 Видове медицинска диагностика по метод и еволюция

Видовете диагноза могат да бъдат клинични, лабораторни, образни, дистанционни, изключващи, провокационни и диференциални.

Медицинската диагноза е процесът, при който се определя наличието на заболяване или физическо състояние в човешкото тяло.

За да се постигне точна диагноза, е необходимо да се събира и контрастира информация за пациента. Тази информация се получава чрез анамнеза, симптоми, признаци и допълнителни изследвания.

Видове диагностика според метода

За да се достигне до окончателна диагноза е необходимо да се събере достатъчно информация за състоянието на пациента. Необходимите данни са променливи според всяка болест, затова е необходимо да се прилагат различни методи за всеки случай.

Това са видовете диагнози, които съществуват според използвания метод:

Клинична диагноза

Клиничната диагноза е тази, която се установява в медицинската консултация въз основа на анализа на историята на пациента, симптомите и признаците, които се появяват при физическото изследване.

Симптомите са субективни доказателства за заболяването. Тоест, те са споменатите от пациента, но лекарят не може да провери обективно. Болки, умора и безпокойство са някои примери.

Знаците са обективно доказателство за заболяването. Това е всичко, което лекарят може да провери чрез наблюдение, аускултация или докосване. Примери за симптоми са треска или алергична реакция.

Клиничната диагноза е изгубила известност поради технологичния напредък, който позволява достъп до точна информация за състоянието на пациента.

Въпреки това, за лекаря е важно да определи кои допълнителни тестове трябва да се прилагат.

Лабораторна диагноза

Лабораторната диагноза е тази, която се постига чрез анализ на различните течности и тъкани на човешкото тяло.

Това включва изследвания на кръв, урина и изпражнения, както и на тъканни биопсии.

Този тип диагноза се основава на различни химични, бактериологични и микроскопични техники.

Важно е да се има предвид, че няма 100% надеждни лабораторни тестове. Обикновено степента на надеждност достига 95%.

Това означава, че резултатите от лабораторните тестове трябва винаги да се сравняват с други данни, като признаци и симптоми, за да се потвърди диагнозата.

Диагностично изобразяване

Диагнозата чрез изображения е тази, която позволява да се визуализира вътрешността на организма, за да се получи информация за определено състояние.

Има различни инструменти и техники, които от своя страна произвеждат различни типове изображения. Видът на изследването зависи от симптомите, наблюдавани от лекаря в клиничния анализ и от органа, който трябва да се наблюдава.

Някои от тези техники са:

• Рентгенови лъчи
• КТ сканиране
• Магнитно-резонансна обработка
• ултразвук
• Ендоскопия или лапароскопия

Дистанционна диагностика

Дистанционната диагноза или дистанционната диагностика е тази, която се получава, когато пациентът не е в присъствието на лекар.

Този тип диагноза е характерен за телемедицината и използва различни технологични ресурси, така че професионалистът може да наблюдава знаците и симптомите по възможно най-верния начин.

Тези технологични ресурси са много разнообразни и могат да варират от снимка или телеконференция, когато симптомът може да се възприеме визуално, до дистанционни технологии за диагностика като термометри, стетоскопи или оксиметри, свързани с компютъризирани системи.

Диагноза за изключване

Диагнозата за изключване е тази, която се постига след изключване на всички възможни заболявания.

Това се случва при заболявания или състояния, които нямат специфичен тест, който ги потвърждава. Следователно, за да се стигне до окончателна диагноза е необходимо да се изключи всички заболявания, които имат същите симптоми.

Състояние, което се открива чрез диагноза изключване е синдром на раздразненото черво.

Няма специфичен тест за откриването му, поради което за откриването му се извършват лабораторни тестове, за да се изключи заболяването от целиакия, анемията или инфекциите.

Този тип диагноза често се прилага при психични разстройства, когато е необходимо да се изключи възможността за физически условия, преди да може да се установи психична причина.

Диагноза за провокация

Това е диагнозата, която се постига чрез контролирано контролиране на епизод на заболяването. Прилага се в случаите, в които няма лабораторен или образен тест, който позволява да се открие болестта с пълна сигурност.

Повечето алергии могат да бъдат открити чрез този тип диагноза. Процедурата се състои в подлагане на пациента на въздействието на алергена да се наблюдава, ако възникне реакция.

Например, за да се открие студена уртикария, на предмишницата се прилага парче лед за 10 минути. Ако се появят подуване, зачервяване и сърбеж, диагнозата може да бъде потвърдена.

Диференциална диагноза

Това е вид диагноза, която се постига благодарение на откриването на минимална разлика между две или повече възможни диагнози.

Този тип мнение изисква голям опит от страна на лекаря. Това изисква много познания за симптомите на различни заболявания, различните медицински тестове, които трябва да бъдат приложени, и умения за приспадане.

Например, различни видове епилепсия обикновено изискват диференциална диагноза. За тази цел е необходимо лекарят да познава проявите на различните видове епилепсия и да провежда съответните изследвания за всеки един от тях.

Видове диагностика според еволюцията

Диагностичният процес може да има променливо време на развитие. Има болести или лесно открити заболявания, които могат да бъдат идентифицирани почти веднага, но има и други, които могат да отнемат години, за да бъдат диагностицирани.

Поради тази причина съществува класификация на диагнозата според нейното развитие:

Първоначална диагноза

Това е първата диагноза, направена от лекаря и обикновено се основава изключително на клиничен анализ.

Това първо мнение може да е погрешно, но то е фундаментално, защото е в основата на друг вид анализ, който помага за сигурно определяне на болестта.

Частична диагноза

Частичната диагноза е тази, която има различни доказателства, които я подкрепят, но все още не могат да бъдат потвърдени.

Окончателна диагноза

Това е окончателната диагноза, когато лекарят е достигнал до сигурно състояние или заболяване. Има болести, при които не се установява окончателен тест, затова те никога не достигат до окончателната диагноза.