Какво представляват актовете на Locutionary? Основни характеристики

Актът за генериране на изявление устно или писмено се нарича локализационен акт. Тя включва звуци, думи и изречения, които имат ясен смисъл и отговарят на граматическите правила.

В лингвистиката и философията локализационният акт е реализацията на изявление; следователно това е акт на словото.

Този термин е представен от британския философ Джон Л. Остин в неговата работа Как да правим нещата с думи (1962).

По-късно американският философ Джон Сиърд замени дефиницията на Остин за локализационния акт с тази на предложението; акт на изразяване на предложение.

Основни характеристики

В теорията на речевия акт един локусионен акт е акт на смислено изразяване.

Също известен като фраза или акт на изразяване, той е акт, в който се казва нещо; Тя се отнася до акта на говорене, извършен от човека.

Локусиращият акт също така се нарича действащ акт. Това е казано. Тя се отнася до понятието за фразата. Това е произношението на фонемите или звуците на изречението.

Има и други действия, които също участват в речевия акт. Един от тях е илокутивният акт, който се отнася до специфичното намерение на речевия акт. Това е действието, което се извършва с локализационния акт.

От друга страна, това е актът, който се отнася до ефекта, който изявлението произвежда в събеседника при определени обстоятелства.

Тези три действия са част от речта и са тези, които придават смисъл на изреченията.

subactivities

Местният акт е разделен на под-дейности, които са част от него и му придават значение. Тези под-дейности са фонетични, фатични и ритмични действия.

Фонетичен акт

Тя се състои от излъчване на определени звуци, които се считат за част от езиковите звуци. Например, "Мария е болна."

Фактически акт

Тя се състои в излъчването на определени термини или думи, които изискват намерение и интонация. Например: "Болен ли е Мери?"

Ретски акт

Тя се състои в използване на термините или думите с определен смисъл или референция повече или по-малко дефинирани; това е изявление, пълно със значение.

Да се каже нещо винаги е да се извърши фонетичен акт на произнасяне на определени звуци, фактическият акт на изричане на граматични изрази и ретичен акт на използване на такива изрази с някакво значение.