5 стихотворения от шест стана на известни автори

Тук представяме някои стихове от шест строфи на автори, известни като Висенте Алеиксандр, Лопе де Вега или Федерико Гарсия Лорка.

Стихотворение е композиция, която използва литературните ресурси на поезията. Тя може да бъде написана по различни начини, но обикновено е в стих.

Това означава, че тя е съставена от изречения или изречения, написани в отделни редове и групирани в секции, наречени строфи.

Всяка от тези редове има тенденция да се римува един с друг, т.е. подобен гласов звук, особено в последната дума на редовете, въпреки че това не е правило, нито се изпълнява във всички поеми. Напротив, има много стихотворения без никаква рима.

Нито има правило, което да определя дължината на стихотворенията. Те са много обширни или от един ред.

Въпреки това стандартното разширение варира от три до шест строфи, достатъчно дълго, за да предаде идея или чувство чрез поезия.

5 стихотворения от шест строфи от известни автори

1 - Улици и мечти

Град без сън (Нощ на Бруклин Бридж)

Никой не спи на небето. Никой, никой.

Никой не спи.

Съществата на Луната миришат и бродят по колибите си.

Живи игуани ще дойдат да хапят мъже, които не мечтаят

и който бяга със скъсано сърце, ще намери по ъглите

невероятния крокодил все още под нежния протест на звездите.

Никой не спи в света. Никой, никой.

Никой не спи.

На най-отдалеченото гробище има мъртвец

който се оплаква от три години

защото има сух пейзаж на коляното;

и детето, което погребаха тази сутрин, плакаха толкова много

че е имало нужда да призове кучетата да млъкнат.

Животът не е сън. Внимание! Внимание! Внимание!

Ние падаме по стълбите, за да ядем влажната земя

или се изкачи до ръба на снега с хора от мъртви далии.

Но няма забрава, няма сън:

жива плът. Целувките завързват устата

в плетеница от скорошни вени

а който боли болката му, ще го нарани без почивка

и който се бои от смъртта, ще го носи на раменете си.

Един ден

конете ще живеят в таверни

и яростните мравки

те ще атакуват жълтото небе, което се крие в очите на кравите.

Друг ден

ще видим възкресението на пълнените пеперуди

и все още вървяха през пейзаж със сиви гъби и тъпи лодки

Ще видим пръстеновидния си блясък и розовите рози от езика си.

Внимание! Внимание! Внимание!

За тези, които все още пазят отпечатъци от лапите,

на това момче, което плаче, защото не знае изобретението на моста

или онзи мъртъв човек, който няма повече от главата си и обувката си,

Трябва да ги отведете до стената, където игуаните и змиите чакат,

където чака мечката,

където чака мумифицираната ръка на детето

и кожата на камилата е настръхнала със силен сив хлад.

Никой не спи на небето. Никой, никой.

Никой не спи.

Но ако някой затвори очи,

Удряйте го, мои деца, блъснете го!

Има панорама на отворени очи

и горчиви изгаряния.

Никой не спи в света. Никой, никой.

Вече го казах.

Никой не спи.

Но ако някой има прекалено мъх в храмовете през нощта,

отворете люковете, така че да видите под луната

фалшивите очила, отровата и черепа на театрите.

Автор: Федерико Гарсия Лорка

2- Нови песни

Следобедът казва: «Жадувам за сянка!»

Луната казва: "Аз, жаждата за звезди!"

Кристалният фонтан пита устните

и вятърът въздъхна.

Жаден съм за аромати и смях,

жажда за нови песни

без луни и без лилии,

и без мъртви любов.

Сутрешна песен, която трепери

към неподвижните води

бъдещето. И изпълвайте с надежда

неговите вълни и мръсотии.

Светла и спокойна песен

изпълнен с мисъл,

девица на тъга и мъка

и девствени сънища.

Пейте без лирична плът, която изпълва

мълчание от смях

(стадо слепи гълъби

хвърлени в мистерията).

Пей, който отива към душата на нещата

и душата на ветровете

и почивайте накрая в радост

на вечното сърце.

Автор: Федерико Гарсия Лорка

3- На приятен плаж

На приятен плаж,

когото бирите от Турия предлагат

от неговия малък пясък,

и покритото кристално море на Испания,

Белиса беше сама,

плач под звуците на вода и вълни.

- Жестоко, жестоко мъж!

очите направиха източници, повтори той,

и морето, като завистлив,

на земята от сълзите, които остави;

и щастлив да ги вземе,

той ги държи в черупки и ги превръща в перли.

- Предател, какво си сега?

в други оръжия и до смърт оставяте

душата, която те обожава,

и ти даваш сълзи и оплаквания на вятъра,

ако се върнеш тук,

Ще видите, че аз съм пример за жени.

Това в това яростно море

Ще намеря въздържание от огъня си,

предлагайки смелост

на водата тялото, на вятъра надеждата;

това няма да почива

по-малко, отколкото в толкова много води толкова много огън.

О, тигър!

в този сандък, където си бил,

умираш, ти умря;

Имам още дрехи в червата си

в което ще видите, че аз убивам,

заради живота си, твоя портрет ».

Вече беше хвърлен, когато

един делфин излезе със силен рев,

и тя го видя трепереща,

Той обърна гръб към лицето и смъртта,

казвайки: «Ако е толкова грозно,

Аз живея и умирам кой е лошото ми желание.

Автор: Лопе де Вега

4 - единица в нея

Щастливо тяло, което тече между ръцете ми,

любимо лице, където съзерцавам света,

където смешни птици се копират бегълци,

полет до района, където нищо не е забравено.

Вашата външна форма, диамант или твърд рубин,

блясък на слънце, което заслепява в ръцете ми,

кратер, който ме призовава с интимната му музика, с това

неразгадаемо извикване на зъбите.

Аз умирам, защото се хвърлям, защото искам да умра,

защото искам да живея в огъня, защото този въздух отвън

това не е мое, а горещият дъх

че ако се приближа, изгарям и позлатявам устните си от дъното.

Остави ме да видя, оцветена с любов,

зачервено лице за твоя лилав живот,

позволете ми да погледна дълбокия вик на червата ви

където ще умра и ще се откажа от живота завинаги.

Искам любов или смърт, искам да умра изобщо,

Искам да съм ти, твоята кръв, тази ревяща лава

че поливане затворени красиви крайници

По този начин той чувства красивите граници на живота.

Тази целувка на устните ти като бавен трън,

като море, което летеше в огледало,

подобно на яркостта на крилото,

все още има ръце, преглед на хрупкавата ви коса,

пращене на отмъстителна светлина,

светлина или смъртоносен меч, който заплашва врата ми,

но той никога няма да може да унищожи единството на този свят.

Автор: Vicente Aleixandre

5- Rima LIII

Тъмните лястовици ще се върнат

на балкона си гнездата ви да висят,

и отново с крилото към кристалите си

ще се извика.

Но тези, които полет задържа

красотата ти и щастието ми да съзерцавам

тези, които са научили имената ни ...

Тези ... няма да се върнат!

Плътната орлови нокти ще се върне

от градината си стените да се изкачват,

и отново следобед още по-красива

цветята ви ще се отворят.

Но онези, които се сливат с роса

чиито капки наблюдавахме трепери

и падай като сълзи на деня ...

Тези ... те няма да се върнат!

Те ще се върнат от любов в ушите ви

горещите думи да звучат;

сърцето ви от дълбокия ви сън

може би ще се събуди.

Но ням и абсорбира и коленичи

как Бог се покланя пред олтара му,

както ви обичах ...; разочаровам,

Ами ... те няма да те обичат!

Автор: Gustavo Adolfo Bécquer