Какви са интерпретативните компетенции?

Тълкувателните компетенции или компетенциите за четене са тези, които позволяват да се разпознават и разбират най-важните идеи, съдържащи се в даден текст.

В този смисъл те са компетенциите, които помагат да се разбере смисъла на текст като сложна структура, изпълнена с различни значения.

Полезност на интерпретативните компетенции

Тълкувателните компетенции позволяват идентифицирането и разпознаването на различни ситуации, проблеми, предложения, графики, карти, схеми и аргументи, съдържащи се в даден текст.

Всичко това, за да се разбере значението му и да се създаде позиция за или против това, което се предлага в текста (Consuelo, 2010).

С други думи, интерпретативните компетенции позволяват реконструкция на текст по определен и общ начин.

Тълкувателните са част от трите комуникативни компетенции, сред които са и всеобхватните и предложените.

Процесът на тълкуване се осъществява чрез езика и начина, по който читателят разбира реалността.

Следователно тълкуването не може да бъде разбрано като процес на декодиране, а като комплексно събитие от психични събития, използвани за възстановяване на събитие и разбиране на информацията, получена от нея.

И накрая, интерпретативните компетенции дават възможност за създаване на ново съдържание, произтичащо от това, което е включено в прочетения и тълкуван текст.

Какво е интерпретация?

Терминът интерпретация, според Александър Лурия (един от първите автори на невролингвистиката), играе основна роля в познавателните процеси на човека. Това е също така начинът, по който висшите психични процеси се регулират в човешкия мозък.

Тълкуването се извършва чрез езика и това е отражение на индивидуалното виждане, което всеки човек има за света. В този смисъл интерпретацията, използваща езика, определя начина, по който възприемаме и разбираме реалността.

Така, когато смисълът на думата се променя, неговият езиков знак се губи и начинът, по който читателят разбира контекста му.

Поради тази причина Лурия показва, че четенето не може да бъде прост акт на декодиране на знаци, а сложно събитие, в което се реконструира смисълът на това, което се чете.

Читателят винаги взаимосвързва изреченията помежду си, преминавайки през различни комуникативни компетенции.

По този начин читателят може да разбере смисъла на дискурс, който преминава от глобалното към конкретното.

Този интерпретационен процес е динамичен процес, при който думите придобиват смисъл според менталната структура на читателя (Rastier, 2005).

Видове комуникативни умения

Лингвистично са определени три вида комуникационни умения. Всеки тип включва комплексно ниво на комуникация, което се развива по спирала (нелинейно) в зависимост от потенциала и предварителното познание на всеки предмет.

Цялостни или аргументирани компетенции

Всеобхватните комуникационни умения са тези, които се интересуват от казаното. По този начин те се опитват да осмислят всеки дискурс. Те търсят аргумента в него.

Тълкувателни компетенции

За разлика от обширните компетенции, интерпретативните компетенции се стремят да разберат обосновката на дискурса.

По този начин той отговаря на въпроса "за какво?", С цел да разбере намерението на казаното.

Тази комуникативна компетентност от своя страна използва същността на интерпретацията, за да предложи нови концепции, реалности и идеи.

Тези нови конструкции се раждат от разбирането на читателя и неговата способност да познават различните системи, правила и кодове (вербални, културни и социални), съществуващи в техния контекст (мислене, 2017).

Пропозитивни компетенции

Пропозитивните компетенции говорят за социалните, културните и идеологическите елементи, които са част от дискурса.

Те са отговорни за отговора на въпроса "защо?", Като начин да се стреми да установи връзки между различните дискурси и контексти. Този тип комуникативни компетенции се намират в метасемантичната и интертекстуалната равнина.

Функциониране на тълкувателни или четящи компетенции

Отправната точка на тълкувателните компетенции е поставянето на въпроси, които позволяват да се разбере смисъла на даден текст.

Някои автори като Ван Дейк твърдят, че текстът може да бъде сведен до по-малък брой предложения, без да се губи смисълът му.

От друга страна, интерпретацията на текста зависи изцяло от читателя, тъй като той е този, който е отговорен за разбирането на неговия смисъл.

Разбирането на този смисъл е свързано с менталното представяне, което човек прави от концепциите, повлияни от предишния им опит.

Тази ментална структура дава възможност да се разбере значението на думите, дори когато те са грешно написани.

Това е така, защото интерпретативният процес е сложен и е свързан с различни мисловни структури (Quindio, 2013).

качества

Интерпретативната компетентност позволява на читателя да разбере значението на думите и да ги свърже и интегрира с техните предишни знания.

Друго качество на тази компетентност е, че когато се прилага, позволява на читателя да произвежда нови идеи и аргументи, напредвайки в създаването на знания и разбиране на сродни теми.

Тя позволява критичен и автономен анализ на дискурса, за да се намери смисъл и по-късно да се използва.

Училището

Днес училищата придават по-голямо значение на тълкувателните състезания, тъй като представляват по-малък интерес за запаметяване на съдържанието и по-голям интерес за разбиране на тяхното значение.

Четенето е придобило ново значение, което позволява укрепването на други умствени способности, развиване на логика и езикова чувствителност.

Поради тази причина, за да може всеки студент да бъде компетентен на ниво интерпретация, той трябва първо да разбере от какво се състоят интерпретативните компетенции и след това да анализира съдържанието на текста.

На ниво училище интерпретативната компетентност е свързана със семиотичните и когнитивни способности на читателя.

Тези способности позволяват на ученика да чете, разбират, намират смисъл на прочетеното и да използват интелектуално онези от съдържанието, които могат да бъдат полезни за създаване на друг текст, графика, карта, между другото (Manrique, 2014).

Видове читатели

Лошо: идентифицира само точната информация в текста.

Редовен: идентифицира информацията от по-голяма сложност, прави прости изводи, може да интегрира информация, която е сегментирана и установява взаимоотношения между всички страни.

Добро: идентифицира имплицитната информация, която се съдържа в текстовете, улавя различни нюанси и ги оценява критично. Той е в състояние да предположи.