Какъв е процесът на изграждане на науката?

Процесът на конструиране на науката, от позитивисткия подход, започва с идентифицирането на проблема, необходимостта да се знае причината за дадено явление или причините за промяна в поведението.

Чрез наблюдението с невъоръжено око или с помощта на инструменти се описва проблемът. След като обектът, който трябва да бъде разследван, е ограничен, аспектите, които не са свързани с него, се отхвърлят.

Второ, събрани са аспектите, свързани с проблема, получен чрез наблюдение, предишни изследвания или малки експерименти.

Събраните данни се организират и по този начин се получава информация, че под формата на твърдение или математическа връзка се формулира като хипотеза. Обикновено се поставя като предположение или прогноза или като условно обяснение на проблема.

Тогава идва моментът на експериментиране, проблемът се взима в лабораторията и се изпробват решения, докато не се намери такъв. Проблемът се решава многократно, за да се стигне до заключения.

Пето, извършва се проверка, т.е. се предлагат тестове за ясно и точно отговор на проблема.

Накрая се формулира естествена теория или закон. Когато се създава закон от процеса на изграждане на науката, се създава постоянно и неизменно правило на нещата.

Наука в древността

Само до древна Гърция човечеството се осмелява да мисли, че нещата не идват изключително от боговете. Гърците от древната Йония поставиха под въпрос формирането на материята.

Приказки от Милет, през 600-те век пр. Хр., Заедно с неговите ученици, изненадани в своето време, заявявайки, че всичко е съставено от вода.

Наблюдавайки природата, той мислеше, че всичко идва от един огромен океан и макар разбира се това да се оказа невярно, той стана първият човек, който постави под въпрос магическия процес на поява на неща, човек, факти и природни феномени.

Анаксимен, от друга страна, имаше задачата да обясни условията на въздуха, а Емпедокъл беше още един йоний, който се интересуваше повече от това, че светът е съставен от четирите елемента: вода, въздух, огън и земя.

Древна Гърция по този начин видя раждането на нов начин на приближаване към света, с принципи и правила, нов път към познанието, наречено Наука.

Тогава беше установено, че социалният ред и неговите закони са просто традиция, а не дедукция, това е обичай, а не непременно истина.

По-късно Сократ, Платон и Аристотел предлагат първите методи на философски, математически, логически и технически разсъждения.

Двете парадигми в изграждането на науката

Всички пътища към знанието са в една от великите парадигми на науката. От една страна, има научен метод от позитивисткия подход, където реалността е наблюдавана и измерима.

Например парадигмата на твърдите науки като физиката или математиката и използва количествените методи, за да опише атрибутите на реалността.

Научният метод търси абсолютни, обобщаващи и универсални заключения, като например молекулите, които съставляват водата или обема, който въздухът заема.

От друга страна, възможно е да се стигне до знание под херменевтична или интерпретативна парадигма, прилагана повече към меките науки като социологията или психологията.

В този случай се счита, че реалността е субективна и следователно трябва да се наблюдава по друг начин.

Херменевтичният подход се стреми да познава аспекти на реалността и ги свързва един с друг и с цялото, по системен, холистичен или структурен начин. При тази парадигма качествените техники се използват, за да се подходи към реалността като интервюта, например.

В херменевтичния подход науката използва като метод добре обоснованата теория, която включва събиране на данни, анализиране и приключване, след това връщане към полето, събиране на повече данни и, в цикличен процес, конструиране на смисъл.

Науката и нейните принципи

Науката, от позитивисткия подход, отговаря на две цели: едното е да се осигурят решения и отговори на проблемите, а второто е да се опишат явленията, за да ги контролираме.

Що се отнася до принципите, той ясно отговаря на две: възпроизводимост и опровержение.

Първият се отнася до възможността за повтаряне на експеримента навсякъде и във всяко лице; вторият приема, че всички закони или теории могат да бъдат опровергани чрез нова научна продукция.

Науката, от позитивистката перспектива, се характеризира с това, че се основава на разума без пространство за спекулации; то е точно, емпирично и систематично.

Той използва метод за достигане до заключения, той е аналитичен и когато достигне до заключения, той е комуникативен и отворен.

Също в безкрайна прогресия, тя е предсказуема; По този начин е възможно да се започне нов научен процес за придобитите знания.

Наука: път към познанието с метод

Веднъж парадигмата на един свят, създаден от боговете, е била прекъсната, броят на хората, движени от любопитство и насърчавани да намерят нови пътища към знанието, се е умножил.

Когато Галилео Галилей искаше да покаже, че Земята не е център на Вселената, без да го знае, той даде живот на научния метод. Наблюдаваше явлението, което го интересуваше, и записваше в бележника си.

По-късно ги анализира, прилага формули и проверява собствените си хипотези. Когато доказаната действителност съвпада с хипотезата, тя прилага своите открития към ново явление, което се опитва да изведе поведение, което по този начин може да стане закон.

В това пътешествие на наблюдения, експерименти и опити да се демонстрират мнения, науката сега се възприема като набор от техники и процедури, при които се използват надеждни инструменти за демонстриране на хипотези.

Науката използва хипотетичен дедуктивен метод, т.е. иска да демонстрира хипотеза, като изследва общите въпроси, за да обясни конкретното, връща се към общото и така продължава безкрайно в цикличен процес.

И въпреки че е възможно да се мисли за различни научни методи, един от тях е създаден от Ренесанса, с Рене Декарт, до днес.