8-те най-важни характеристики на философията

Някои от най-забележителните характеристики на философията са нейното критично отношение, неговата универсалност в обекта на изследване и неговата дълбочина.

Философията е изучаването на основите на нещата; разглежда въпроси като съществуване, морал, красота, знание, език и истина. Тази епоха започва в Гърция, с велики мислители като Сократ и Аристотел, през шести век пр.н.е. Думата философия е връзка на "philos", което означава любов, и "sofia", което означава мъдрост.

Изучаването на философията започва, когато великите гръцки мислители започват да се чудят откъде идва светът, опитвайки се да отделят от мислите си мистиката, която преобладаваше по онова време.

Философите се опитват да търсят рационални и доказуеми аргументи на поставените въпроси и чрез тях правят критика на невежеството и суеверията.

В началото на изучаването на философията бяха включени всички клонове, които днес са вече диференцирани, като алхимия, астрология, етика, физика и др.

Днес философията е във всички тях, но насърчава критична гледна точка на всички тях.

Може да се интересувате и от познаването на 14-те най-важни философски течения и техните представители.

Основни характеристики на философията

1 - Универсалност

Както споменахме по-горе, философията не се фокусира върху изучаването на даден отрасъл на науката, а ги обхваща всички. Той търси най-дълбоките краища на науките и насърчава критика към тях.

Универсалността на философията се отнася и за глобалния и общ характер на управлението на него като начин на живот и начин на мислене.

Въпреки че съществуват различни варианти в зависимост от географското разположение, като китайската, арабската, западната философия ... Всички те имат общо, че се стремят да различават универсалната истина, разделяйки мистиката и суеверията.

2-дълбочина

Философията търси истината за всички неща. Дълбочината на мисълта се състои в дефиниране на понятията. Тези определения трябва да бъдат пълни и верни.

Философията поставя под въпрос всички подходи, докато не се докаже във всичките им аспекти. Искате да стигнете до точката, в която не можете да задавате повече въпроси, защото всички те са получили отговор.

Те достигат възможно най-неопределената точка чрез рационалност. Това е най-важната философска точка, произхода на времето и обяснението на всички неща.

3- Критик

Философията има критично отношение към нещата, защото не приема презумпции без демонстрация. Тя е противоположна на догматичното отношение, което означава, че не приема абсолютни истини като непоклатими принципи, които не могат да бъдат обект на дискусия.

Тя отхвърля подчинението и фанатизма, особено религиозните, тъй като няма научна и доказуема основа. Тя поражда радикални въпроси, които са в основата на реалността и съществуването.

Чрез критика той ни кани да използваме разум да оставим след себе си невежество и да бъдем свободни. Противопоставя се на естественото отношение на оцеляването, не само че трябва да съществуваме, за да оцелеем, но и да познаваме и разбираме нашата среда.

Критиката на философията се основава на постоянното несъгласие, в което трябва да търсим смисъла на съществуването.

4- Сигурност

Философията е отговорна за намирането на най-логичните отговори на съществуването на живота и вселената. Дори в метафизични предмети той търси основите, на които да основава своите теории, за да ги смята за валидни. Той не служи на никакъв отговор.

5- Фундаментални

Водена от логиката, философията се опитва да намери истинските отговори на вселената. Изследването на логиката анализира правилните аргументи на неправилните. Логиката помага за правилното тълкуване на езика и води до разсъжденията и съгласуваността на съдържанието му.

Ясен пример за логичен подход е:

• Ако е слънчево, то е ден.
• Слънчево е
• Затова е ден
• Не е слънчево, следователно не е през деня

6- Тотализатор

Тя има склонност към универсалност, не отговаря на частични обяснения или фрагменти от реалността. Той иска да получи пълна картина за различните проблеми, които намира на пътя си.

7. Мъдрост

Философията и мъдростта не са синоними, но мъдростта е включена във философията. София е мъдрост, а философията е любовта към мъдростта

Интелектуалният растеж на хората натрупва преживявания. Наборът от тези преживявания е форма на знание и личностно развитие. Това е дефиницията на мъдростта.

Добре известен анекдот, който обяснява разликата между мъдростта и философията, дойде, когато Лео крал на Флиакос пита Питагор за професията си и той отговаря, че той не е мъдър (sofos), а просто философ (любител на мъдростта, стремящ се към него)

Този, който е мъдър, не философства, тъй като се предполага, че е открил тайните на света и ги познава. Философът обаче признава собственото си невежество, а непрестанният му стремеж е да постигне мъдрост

Сократ перфектно отразява търсенето на мъдростта си с фразата, позната на всички: "Знам само, че не знам нищо".

8 Пракси

Праксис означава действие или реализация. Това е обратното на теоретичната дейност, а в произхода на философията практиката е изпаднала на заден план. Смята се, че теорията преобладава над действията на човека.

Това възприятие се променя с постулатите на Маркс, които го считат за "човешка дейност като обективна дейност". Маркс поддържа, че практическата дейност е над теоретичната дейност, обуславяща я.

Според него начинът, по който се организира материалното производство на човека, в този случай практиката, определя начина, по който хората тълкуват реалността.