Какво представлява разходната политика?

Политиката за изплащане е формат, който има функцията да служи като физическо доказателство за операция по изходящ паричен поток на дадено дружество или бизнес.

Той се използва в счетоводството, за да се опише подробно движението и обикновено се придружава от други ваучери за операцията.

Счетоводството е дисциплина, която има за цел да контролира всички транзакции, които се случват в дадена компания или бизнес на нивото на влизане или излизане на пари.

Това означава, че всеки път, когато се правят разходи, се заплащат инвестиция, заплати или други видове разходи, или напротив, получават се средства за плащания на клиенти и други доходи, административният отдел на компанията трябва да напусне Тези операции са регистрирани във вашата счетоводна система.

Точно както човек трябва да плати за това, което купува, компанията трябва да направи същото, макар и по малко по-сложен начин, и следователно използва счетоводни системи.

За всеки вид операция съществува специален регистрационен формат, а изходните политики, както е обяснено в началото, служат като доказателство за извършените плащания.

Тези плащания се издават на различните доставчици на стоки и услуги на компанията. Например, всички фирми изискват основни услуги като електричество, интернет връзка, вода и др.

Той също така трябва да закупи доставки, за да може да си върши работата: канцеларски материали, офис консумативи, превозни средства и т.н., а в случая с производствените компании те трябва да придобият суровината, за да произвеждат своите продукти.

Има много плащания, които една компания трябва да направи, за да изпълни целта си и всяка от тях трябва да бъде регистрирана. Освен това всяко плащане или теглене на пари трябва да бъде разрешено от съответния отдел или отдели.

Характеристики на политиката на разходите

Информацията, която трябва да бъде включена в типичната политика за освобождаване от отговорност, е следната:

  • Копие от чека или електронен превод, с който се извършва плащането.
  • Понятието за плащане, т.е. каква услуга, въвеждане, данък и т.н. се отменя.
  • Подпис на одобрението за плащане от отговорния отдел.
  • Дата, на която е извършено плащането.
  • Сума или обща сума на плащането.
  • Идентификация на доставчика.
  • Подпис на доставчика или лицето, което е получило плащането.

Необходимо е към политиката за излизане да се прикрепят други ваучери като:

  • Сметката на доставчика (или неговия еквивалент в случай на данъчни плащания, изплащане на заплати и други, които нямат фактура поради естеството му)
  • Поръчката за покупка, която е друг формат, в който се подава заявка до доставчика за необходимите доставки или стоки. Например, ако фирмата се нуждае от листове хартия, тя издава поръчка за покупка на своя доставчик на канцеларски материали, като изисква конкретно количество опаковки или листове.

Чрез включването на тези документи е по-лесно да се оправдаят разходите и да се намери полезна информация в случай на грешка при доставката на закупените артикули или други последващи неудобства.

Освен това е удобно да се съхраняват свързани документи в един пакет, като ефикасен начин за сортиране на счетоводните файлове, за да се улеснят бъдещите консултации, както и техният добър контрол.

По-долу е даден пример за разходна политика или политика за проверка, която се нарича и в някои случаи:

Свързани понятия

Полетата под полетата "Концепция за плащане" и "Получено от" се попълват със съответната информация според всяка от следните дефиниции:

1. Акаунт

Това са цифрови кодове, които идентифицират вида на движението и неговата класификация. Например има сметки, свързани с продажби, производствени разходи, банки и др. Сметките за активи и пасиви се класифицират по общ начин.

2. Подсметка

Те са разбити сметки, т.е. по-конкретни и подробни. Пример ще бъде:

Сметка: 110 - Банки

Подсметка 1: 110.1 - Банка X

Подсметка 2: 110.2 - Банка Y

3. Име

Той се отнася за името на акаунта като такъв вместо неговия код. В предишния пример би било "Банки".

4. Частично

Това е подробната сума, съответстваща на всяка от подсметките, включени в политиката. Ако има само една подсметка, няма да е необходимо да се посочва тази стойност.

5. Трябва и Хабер

Всяка сметка се представя в писмена форма като "Т", т.е. като таблица от две колони, в които името на сметката и съответната му сума се въвеждат в една или друга колона (дясно или ляво).

Колоната вляво е обозначена като "Must", а тази вдясно се нарича "Haber".

Както е посочено по-горе. Има сметки за активи и пасиви.

Активите са основно активи на дружеството, всичко, което може да се счита за тяхна собственост. Задълженията са дълговете.

Сметките на активите увеличават стойността им със сумите, които са записани в колона "Необходимо" и намаляват с "Кредит". Обратното се случва със сметките за пасиви.

6. Общо

Нарича се още "Баланс". То е резултат от изваждането на стойността на дебита минус кредита.

По отношение на полетата "Изпълнява се от", "Преработено от" и "Разрешено от" се поставят имената или подписите на лицата, участващи в издаването и одобряването на полицата. Това може да варира според критериите на всяка компания.

Полетата "Auxiliar" и "Diario" посочват имената на хората, които са предали информацията на помощните и дневни книги , които представляват други видове записи, които са част от цялата счетоводна система.

Номерът на политиката е начин за идентифициране на документа, така че той да е свързан с предишните политики, т.е. да са последователни номера. Всяка компания може да създаде своя собствена номенклатура по отношение на този аспект.

Понастоящем съществуват компютъризирани счетоводни системи, които улесняват регистрацията на операциите, извършвани от компаниите.

Важно е те да отговарят на изискванията, установени от данъчните органи на всяка страна.