Катарсис: Определение и sde на психологията

Катарзисът е гръцка дума, която означава пречистване и се използва в психологията, за да обясни процеса на освобождаване на негативните емоции.

Този термин придобива голямо значение в света на психоанализата, когато Бройер първоначално създава един вид терапия, която се основава на емоционално освобождение, а по-късно Фройд разработва този метод в своята психоаналитична теория.

Този термин обаче не е използван само от психоанализата и се използва за определяне на терапевтичния ефект на емоционалното изразяване, както и на психологическите терапии, които използват емоционално освобождаване по време на блокиране.

В тази статия ще обясним какво представлява катарзисът и каква роля играе освобождаването на емоциите в психичното функциониране и психологическото благосъстояние на хората.

Определение и история на катарзиса

Думата катарсис произлиза от катарите, които означават "чист". Това е името, дадено на религиозна група от дисидент на средната възраст на католическата църква, която достигна най-голямото си разпространение в южната част на Франция.

Впоследствие този термин е използван от областта на медицината за означаване на физическото почистване на тялото. В медицината пургативът има очистително действие, тъй като елиминира вредни елементи като паразити или интоксикации.

Години по-късно Аристотел използвал същия този термин в своите творби, за да се позове на духовно пречистване.

Всъщност, известният гръцки философ свързва този термин с литературната трагедия, като твърди, че когато зрителят е видял трагична пиеса, той визуализира собствените си слабости на духа и позициите на съвестта в актьорите.

По този начин, чрез това, което той нарича катарзис, зрителят се освобождава от негативните си емоции, когато вижда как другите хора имат същите слабости и правят същите грешки като тях.

Накрая, в края на 19-ти век, психоаналитиците Зигмунд Фройд и Йозеф Бройер приемат този термин, за да се позоват на един вид психотерапия, която се основава на освобождаването на емоциите, пречистване на ума от дълбоко вкоренени и вредни мисли и чувства.

Катарзис и психоанализа

Катарзисът е метод, който първоначално е съчетан с хипноза и се състои в подлагане на пациента на състояние, в което той си спомня травматични сцени.

Когато пациентът беше подложен на това състояние и си спомни травматичните моменти от живота си, той успя да се отърве от всички емоции и вредните ефекти, причинени от тези травми.

Трябва да имаме предвид, че психоанализата се основава на подсъзнанието (тази информация, която е в нашия ум, но ние не сме наясно с нея), за да обясним психологическите проблеми.

Така, терапиите на психоанализата бяха свързани с работата върху подсъзнанието и един от методите беше това, което е известно като катарзис, който се използваше веднъж след като пациентът беше хипнотизиран.

Хипноза, която мнозина разбират като магическа техника, при която терапевтът успява да контролира съзнанието на пациента, когато гледа към махало, не е толкова екстравагантна техника, както показва това описание.

Всъщност, с хипноза той не може да контролира ума на пациента, който не влиза в уязвимо състояние, където не "научава или не може да помни нищо".

Хипнозата е техника, която се основава на предизвикване на екстремна релаксация, при която човек игнорира всеки външен стимул и фокусира цялото си внимание върху мислите си.

Всъщност, много от нас могат да изпитат състояние на хипноза по всяко време, без да бъдат индуцирани от никого.

Онези моменти, в които изглежда, че сте във вашия свят, вие не осъзнавате какво се случва около вас и вие сте много потопени в собствените си мисли, които определят хипнотичното състояние.

Затова катарзисът се състои в предизвикване на такова състояние и излагане на пациента на травматични сцени, така че той да може да освободи всички тези емоции, които според психоаналитиците са закотвени в подсъзнанието и произвеждат своя дискомфорт.

Всъщност Фройд смята, че психологическите промени се случват, когато не преодоляваме някакво травматично събитие в живота ни и това е интегрирано в нашето подсъзнание под формата на нещастни емоции и чувства.

Ето защо Фройд постулира, че най-добрият начин да се излекуват психопатологиите (особено истерията) е да се предизвика изразяването на онези емоции, които не познаваме (катарзис).

Обаче, катарзисният метод не винаги е бил свързан с хипноза, тъй като Фройд осъзнава, че много пъти не е способен да индуцира тези състояния при много нервни пациенти.

По този начин той започва да използва катарзис независимо от хипноза и се състои в говорене за травматичните събития на живота на човека, за да може да освободи най-вътрешните си емоции.

Емоционален катарзис

Ако нещо ни е научило на психоаналитичната теория на Фройд и метода на катарзиса, който той използва за психотерапевтична техника за решаване на психологически проблеми е, че изразяването на емоциите играе основна роля в психологическото благосъстояние на хората.

Всъщност в обществото, в което живеем, неконтролираното изразяване на емоции не се вижда добре, тъй като в същото време те изпълняват комуникативна роля.

Хората често ни учат, че не е добре да плачеш публично или че хората ни виждат емоционално зле. Много пъти се опитваме да дадем образ на сила и благополучие пред другите, без да показваме нашите слабости.

Това означава, че ние често правим усилия да скрием емоционалните си реакции и дори можем да попаднем в динамиката на потискането им и да живеем с автоматичния пилот, като се опитваме да избягваме чувствата, които имаме ежедневно.

Ако погледнем, този процес, в който можем да живеем редовно, много от нас имат сходства с теориите на Фройд, които предполагат, че човешките същества имат склонност да държат важни емоции и чувства в подсъзнанието.

Това може да ни накара да натрупаме емоции и чувства, които не са изразени и да достигнем време, когато не можем да направим повече, чувстваме се уморени и искаме да оставим всичко.

В този ден емоциите преливат, ние преставаме да ги контролираме и нашето настроение може да бъде променено, да започне дори депресивно състояние или друг тип психологическа промяна, която ни причинява дискомфорт.

Именно това е известно като емоционален катарзис, моментът, в който емоциите ви надминават.

В този момент се чувстваме контролирани от емоции, без сила да се изправим пред тях и без сигурност да продължим с живота си и губим самоконтрола си.

Ако погледнем към тази „емоционална експлозия“, тя се дава от натрупването на преживявания и периоди от нашия живот, в които не сме направили всички емоционални изрази, от които се нуждаехме.

Освен това емоционалният катарзис често е придружен от самозадоволяващи се мисли или идеи за сила, които ни пречат да приемем, че в даден момент сме емоционално нестабилни.

Въпреки това, противно на това, което може да изглежда, този емоционален катарзис не е вреден, но е много полезен за нашето психично здраве, тъй като ни позволява да освободим чувствата чрез нашите емоционални изрази.

Въпреки това, по-здравословно от това да правим емоционален катарзис е да избегнем достигането на точката, в която се нуждаем от нея.

С други думи, много по-добре е да имаме емоционален начин на живот, в който можем да освободим емоциите си, отколкото да достигнем точка, в която сме натрупали толкова много, че трябва да ги освободим наведнъж.

Както повтаряме, освобождаването и изразяването на емоциите има висока терапевтична стойност, така че ако го правим по обичайния начин, ще имаме по-добро психологическо състояние, но ако никога не го правим, нашето психично здраве може да бъде много увредено.

За да засилим нашето емоционално освобождаване, трябва да придобием начин на живот, който защитава изразяването на всяка емоция и чувство, което имаме по всяко време.

Трябва да постигнем психическо състояние, което ни позволява да живеем всяка емоция във всеки израз, да я приемаме, да го оценяваме и да избягваме мисли, които ни пречат да се покажем като сантиментален човек.

И как можем да го получим?

За да направите това, е необходимо да намерите начини да изразявате емоции, които са здрави и не ни навредят или да ни навредят.

Не си струва да започваме да изразяваме емоциите си без никакво отношение, тъй като лошото емоционално изражение може да предизвика толкова много или повече проблеми, отколкото липсата на емоционално изражение.

Тогава целта трябва да бъде да се намерят онези поведения, които ни позволяват да изразяваме емоциите си по здравословен начин и които не причиняват вреда на никого.

Освен това е много важно да знаете къде да ги изразите, да ги викате, да плачете, да говорите и да ги контролирате.

Така че наличието на място в света, където можете да се освободите от всичките си емоции без каквито и да било предразсъдъци или страх, е високоефективно терапевтично средство.

Това е нещо, което ни е трудно да осъзнаем хората, но трябва да имаме предвид, че всички контролирани емоционални прояви са терапевтични, тъй като ви позволяват да приемете емоциите си, да говорите за тях и да ги управлявате правилно.

Всъщност тази концепция, която обясняваме, не е далеч от това, което той нарича емоционална интелигентност.

Да не се страхуваш от страдание, емоции или начина, по който изразяваш чувствата си, е първата стъпка за постигане на психологическо благополучие.

Човешките същества живеят постоянно изложени на събития и ситуации, които могат да предизвикат негативни емоции, те могат да ни безпокоят или да ни накарат да се чувстваме по конкретен начин.

Ето защо няма смисъл да се страхуваме от собствените си емоции, тъй като те са част от нашия живот и нашия начин на съществуване и ако ги игнорираме, можем да претоварваме ума си с потиснати усещания твърде много.

Ето защо е много важно да се развие стил на емоционален израз, който да ни облагодетелства и да се научим да освобождаваме чувствата и емоциите си в подходящи времена и места.

Социална катарзис

Накрая, за да приключим прегледа на термина катарзис, бих искал да се позова на тези теории, които постулират съществуването на социална катарзис.

Катарзисната теория от гледна точка на социалната психология се основава на функцията, изпълнявана от агресивни сцени и насилствено съдържание в медиите.

Традиционно излагането на сцени и насилствено съдържание в медиите се обсъжда и критикува.

Всъщност от социалната психология се защитаваше, че насилственото и агресивното съдържание може да бъде много вреден елемент за личностното израстване на децата и може да насърчи развитието на насилие в детството.

Ясно е и широко признато от професионалисти, които изследват този тип феномени, че ролята на медиите играе много важна роля в социализацията на хората.

Всъщност съдържанието, което е изложено в медиите, участва в интернализирането на ценностите и нормите, така че придобива много значение, когато става въпрос за предвиждане на определени поведения в хората, които правят обществото.

Така, както защитава Бандура, се разбира, че потребителите на този вид медии абсорбират съдържанието, което е изложено директно, така че ако насилието се появи по телевизията, хората, които го виждат, също ще станат по-насилствени.

Въпреки това, има течение, което защитава обратното и постулати, че разпространението на насилие в медиите има висока психологическа стойност за обществото.

Този ток обяснява, че излагането на насилие и агресивност в медиите работи като катарзис за хора, които консумират или визуализират тези медии.

Според това, което е постулирано като «катарсична теория», сцените на насилие по телевизията служат на зрителя да освободи тяхната агресивност, без да се налага да извършват агресивно поведение.

Казано по друг начин: когато човек вижда насилствени сцени по телевизията, с простия акт на визуализация, той освобождава агресивните си емоции, за да може да изпълни емоционално освобождаване (катарзис) на агресивните си чувства.

По този начин ще бъде защитена изложбата на насилствено съдържание по телевизията, тъй като те благоприятстват изразяването на агресивни емоции и избягват проявите на насилие.